***

Когато аз плача, дъждът е при мен.
Отваря прозореца и ме вика навън.
И скиторим си над улиците.
Приказва ми за облаци и за небе.
Надничаме през прозорците. 
А пред всяка врата оставяме капка вода.
И сълзите пресъхват.
И той си отива.
Аз пак съм цялата, суха и същата.
Може би малко по-чиста.
Когато аз плача, дъждът ме обича.

(1983 г.)

Пролетно-тараторена

Обедно, мързеливо време. Слънцето ту се показва, ту се скрива бързо. Сякаш си нямам друга работа и ще си играйкаме на жмичка или ще му засичам спринта. Ха отпред, ха отзад. Дръжки. Малкото бистро дреме преди наплива. Около него щъкат хора, чичопеи и пролетни мухи. Сервитьорчето - просто мечта. С обеца на веждата. Ухилен до уши. Без обеци. Сигурно се чувства поласкан, че баш него уцелих. 'Ма на, мързи ме да трополя връз пролетната си умора и да търся надолу по булеварда някой с халка на носа. Поръчвам си таратор. Носи ми водка. Ясно, чете Фейсбук. Миг преди да зина, бързо стоплям:
- А водка имате ли?
- Разбира се! С чесънче или без чесънче?

Аааааааааааааааааааааааааа, спретесебе!