На живо (23 - 30 септември 2015)

***

23 септември, 20:55 ч.

Уморена съм. Преди час се върнах от работа. В семейната ми фирма. Пак направих 12-часов работен ден. Аааа, не се оплаквам - съдба. Избрала съм си я. Или тя ме е избрала. Не знам. Пък и вече е късно да се питам. Де юре, съм собственик. Де факто, съм работник. Работник в строежа на най-важната материя на света - малкия, семеен бизнес. Няма почивни дни - има поръчки. Няма Гърция - има поръчки. Няма плаж - има поръчки.

23 септември, 20:59 ч.

Но думата ми е, че от два дни насам се каня да ви пиша. Че съм кандидат за общински съветник. Че съм в листата на местната коалиция “Реформатори и патриоти - решението за Варна”. На 12-о място съм. Но съм уморена и ей го на, станало 21 ч. Класика - 12 часов работен ден.

23 септември, 21:12 ч.

Ясно ви е - няма да се размине да не ви пиша. Съвсем пък са наясно тези, които ме познават от 100 г. О, дори и тези, които следят профила ми във ФБ или блога ми от 2009 г. насам. Е, това мога - това правя. Това обичам. И колкото и да съм уморена, то е като наркотик - колкото повече бягаш от него, толкова повече те преследва. Сори, че почвам така уморено-непатетично този дневник, който се пръква, заради новата ситуация, в която се намирам от известно време - да съм кандидат за Общинския съвет на Варна. Чета, че днес теглили жребия за номерата на бюлетините. Тази, в която съм на 12-о място като кандидат, е с номер 24.

23 септември, 21:28 ч.

Хммм, 12 разгневени мъже и 12 разгневени жени са едно добро начало за бъдещето на Варна. С бюлетина 24.

***

24 септември, 22:12 ч.

Неведнъж съм писала и говорила за усилието. За усилието като двигател на човешкото оцеляване като цивилизация, в цялост. И като основно политическо действие, в частност. То е странно нещо. И в същото време - абсолютно банално. Въпреки че някои дори не си дават сметка, че го правят, че съществува или че е безалтернативно условие за вървежа напред. Понякога усилието минава като вятър. Понякога - като буря. Минава като знака на съдбата. Разпокитва застоялия въздух. Проветрява стаята. Дори и да не искаш. Скъсва пердетата на полуотворените прозорци. Перва те по ухото, докато седиш, подпрял юмрук под брадичката. Умислен? Уплашен? Неспособен да помръднеш от фотьойла? Вятърът от втурването му ошашява. И оставя следа. Която е по презумция добра, добронамерена, в името на доброто. Това е то - Усилието да променяме света около себе си...

***

25 септември, 22:39 ч.

Преди време, когато бяхме още студенти с мъжа ми - той в Медицината, аз във ВИНС-а - в нашите групи имаше дузина /б.а. 12 :)/ бургазлии. Заклевам се, те бяха горди и особено щастливи, че учат и живеят във Варна. И години наред, когато се събирахме на маса, след особено изморителните за годините и килограмите им традиционни мачове, кръстени за благозвучие или за извинение, баскетбол за ветерани, те винаги споменаваха този факт и тъжно клатеха глави над чашите. Е, с годините и с всяка следваща среща започнаха да се появяват първо леки, а после и твърде бързо набиращи сила намеци, пробождащи и без това разклатения ни местен шовинизъм и гордост - че Варна запада. Тревожно усещахме, че това, което става във Варна, не е добро, че затъва в загнил модел и че дори устойчивото словосъчетание, превърнало се в клише: “Варна - перлата на българското Черноморие”, безвъзвратно е станало история. Нямаше нужда да ни го казват, ние го живеехме. Но накрая чухме и най-голямата обида - виц за нас. Ето какъв:

Тишина. Всички спят. Изведнъж дълбоката нощ се раздира от вик. Бургазлия крещи насън. Жена му го разтърсва, за да го изтръгне от съня, и бърше потта му: 
- Миличък, какво става, какво сънува?
- О, патенце, истински кошмар! Сънувах, че бургаският кмет отишъл да става кмет на Варна, а варненският дошъл за наш!

Та, така! Внимавайте какво си избирате за следващите 4 г. Предлагам да разменим ролите на крещящите насън... :)

25 септември, 22:49 ч.

Да! Предизборната борба започна. От днес. Утре откриваме кампанията в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Аз залагам на нов кмет, нови районни кметове и нови лица в Общинския съвет. Номерът на коалицията “Реформатори и патриоти - решението за Варна” е 24, а моята преференция - 12.

25 септември, 23:05 ч.

Сега ви оставям, защото котаракът ми ме гледа пронизващо-изтънчено със зелените си персийски очи и, преди да одобри каквото и да е друго ново мое занимание, иска да яде :)

***

27 септември, 1:28 ч.

Никога не съм се надявала на “институционална” помощ. И не съм и получавала. Нищо ново под слънцето. Разчитам само на вас. Подкрепете ме, защото, както е тръгнало, съвсем ще ни затрият нас, оцеляващите със собствени сили, средства и чест. Едното име ни остана и лично аз ще го браня до последно. 24/12

Лека!

***

28 септември, 0:39 ч.

Да, аз отдавна съм политически активна. От 90-а насам. Такива бяха времената, така се сложиха нещата. Затова и сега съм кандидат за общински съветник. Какво ще стане, ще решите вие. Но независимо от всичко, много ми се иска на тези, а и на всички следващи избори, варненци да си възвърнат ВЗИСКАТЕЛНОСТТА. Към града, към неговите управници, към неговото бъдеще. Без тази взискателност - малко възрожденска, задължително традиционна за общества, живеeщи в богатство, и много необходима за градове в упадък - ще си тъпчем на едно място, макар и денонощно да ни убеждават как това не е така. А животът е кратък. Искаме тук и сега да живеем не само прилично, а крайно време е и благополучно. Не, не е наивност да се смята, че само със силата на своя глас и със силата на своята взискателност могат да се променят нещата и светът около нас. Могат. Първата крачка е да изпратят в управлението на града честни, свестни, умни, почтени и, ако щете, просто готини хора. Крайно време е. А втората крачка е - да издигат своята взискателност и да я превърнат в оръжието на справедливия си гняв всеки път, когато не се изпълнява общественият договор, който сключват с избраниците си.

***

29 септември, 23:33 ч.

И понеже преди 25 г. стоях с широко отворени очи, пленена от очакването за невероятните възможности, които вярвахме, че ще ни се случат най-накрая и на нас, българите.

И понеже 25 г. след това съм с широко изумени очи, натъжена от възможните невероятности, които ни се случват.

И понеже скачах по площадите и барикадите.

И понеже не се отказвам, въпреки политическите недоразумения, които на всеки 4 г. напират да погълнат всяка надежда и опит за нормалност.

И понеже продължавам да настоявам за разумност и откритост.

И понеже не приемам умните, макар и малцинство, да стоят в къщи, да клатят глава заради случващото се около тях и да не положат своето лично усилие, за да го променят.

И понеже вярвам, че дори и уморена от видяното, чутото и проклетото, което имам като дадено да преживея, ще го победя.

И понеже съм очарована от смелостта на онези, които излизат в открита битка, за да спечелят своето място под слънцето, а не ги посочва олигархичен гуру.

И понеже съм убедена в дясното и синьото.

Се кандидатирах за общински съветник.

24#12 

***

30 септември, 21:46 ч. 

Усмихни се с мен и гласувай!
Да обърнем нещата напред!
Светът не започва от тук, но може да спреш за малко, докато тичаш по дългия път към безкрая, и да ме подкрепиш!
24#12:)

(От https://www.facebook.com/vanyapanayotova)