Предизвикано

Тези дни чета социологията на страстите предизборни и не мога да не възкликна: 

Хора, да ви имам избора! 
Да избирате между БСП и ГЕРБ??? 
Между децата на бившата номенклатура и шофьорите на бившата номенклатура??? 

Боже, опази!..

* * *

Ееехххх, мило, мило момче, не успя да продишаш! 
Изпусна го този пусти дъх. 
Той се превърна в дух, а после в заразителна, някак типично нова, младежка, а всъщност стара, колкото света и борбата му между доброто и злото, духовност. 
Мисля за това сега и ми е страшно. 
Зашеметяващо страшно... 
Сбогом, мило момче, сбогом! 
И... здравей! 
Ще запозная с теб всички мои поколения, сега и след мен! 
За да им е винаги страшно, зашеметяващо страшно. 
Защото само тогава ще знаят защо и как да са живи!..

Минисапунки - 25

Заглавие: "Иван Костов: Премиерът е чудовищно неграмотен"

Коментар: Невероятно, но факт!

Минисапунки - 24

Заглавие: "Галеви изчезнаха безследно..." (mediapool.bg)

Заглавие: "Вицепремиерът Цветанов и министър Найденов обсъдиха мерки за опазване на черешите в Кюстендил" (mzh.government.bg)

Коментар: Къде са братя Галеви, та къде са братя Галеви?! Ееееее, къде са, къде са, горе на черешата са!

Котараците на статуквото

Някой, някога, някъде беше казал: “Котараците изяждат чайките, не ги учат да летят!”. Сетих се за този афоризъм, наблюдавайки предизборната кампания във Варна. И по-специално тримата най-видни представители на статуквото, които атакуват кметското място. Кирил Йорданов, Борислав Гуцанов и Веселин Марешки. Котараците. Които са дотолкова символ на досегашния модел на управление на общината, че даже забравят да изплюят перата на схрусканите чайки, докато се представят за алтернатива и ново начало.

Няма как досегашен кмет с 12 г. управление, бивш председател на общинския съвет и шеф на партията, която подкрепяше Йорданов 12 г., и общински съветник с 8 годишен стаж, представляващ незапомнен брой сменени партии, да са новото лице, което заслужава Варна. За да излезе от тресавището, в което те я набутаха. Няма как иронията в ситуацията да не бъде осъзната от всеки, който с чисто сърце и ум желае промяна на модела “Варна”. Моделът, на чиято софра котараците лъжеха чайките, че ще ги научат да летят.

За Кирил Йорданов, който с развращаващия си модел на управление катурна Варна от морска столица в подтичваща след бързоразвиващите се градове повлекана, тези избори трябва да са последните. Основният виновник за дереджето на варненци просто трябва да се прости с мераците за продължаване на агонията им. Уморен и изхабен кмет се сменя – не му се поднасят нови хоризонти, дори облечени в нова партийна премяна. Този път от ГЕРБ!

Позата на Борислав Гуцанов на жертва на безскруполността на Кирил Йорданов и ГЕРБ не го прави алтернатива на статуквото. Каквото и да си приказваме, БСП издигаше и подкрепяше Йорданов през всичките години. Те го направиха дори депутат. Те управляваха града заедно с него. Част от вината за безобразното изоставане на Варна е и тяхна.

Циркаджийските номера на Веселин Марешки, включително в общинския съвет, не могат да заличат заменките, които внасяше и оползотворяваше. Няма как да е алтернатива човек, който взриви като за последно общественото мнение в последните дни на местния парламент. С онази безобразна сделка за 16-те дка в Морската градина, в чиито рамки влиза и Логопедичната градина. Безсрамните новини тогава течаха като из ведро от вестници и други медии. Стигна се дотам прокуратурата да се самосезира заради публичните свидетелства на съветници за раздаването на едни 5000 лв. преди да мине сделката и още 15 000 лв. след това. Стигна се и до нови признания наскоро, пак от колеги на Марешки в общинския съвет, че са били подложени на неимоверен натиск да гласуват сделката за Морската.

Марешки, който безсрамно се кълне в името на болните и бедните, демонстрира богатството си единствено с цел да приложи котарашките си инстикти за лов на чайки. Безочливото записване на имена и телефони на хора, обяснявано срамежливо с набиране на застъпници, си е префинен метод за заобикаляне на закона. Когото пък управляващите от ГЕРБ някак странно не искат да защитят. Дали пък това не е сигурен знак за договорки между бизнесмена и тях?

Сигурно обаче е едно – да дойде кмет, спечелил изборите с купени гласове, е твърде рискован лукс за града. Защото подобни начинания са кухи в същността си. Защото зад една 50-левка стои 50-минутно забавление, неподплатено с обществено довeрие. И най-накрая, защото това е опасно заиграване с бездушен алъш-вериш, който с времето има всички основания да се превърне в луксозен риск. За Варна.

И така. Сценичната армия на статуквото денонощно упорства във вярата си, че точно те са промяната. Движи се умело по тънката кора на чувствата и желанията да се смени управлението на Варна. Надява се да не бъдат разпознати скритите зад маските очертания на хора, загубили обществените измерения на одобрение и ръководство. Експлоатира наивността и присъщата й неспособност да различава различните степени на политическото зло. Всячески се стреми да отклони погледа на варненци от кандидати, които не са участвали в техния пир – нито в общината, нито в общинския съвет. Разчита на политическия скептицизъм, за да лансира неубедителни аргументи, които само след година време ще се лепнат като запазена марка на един град, който макар и на морето, ще търси напразно чайките над него...

Варна - между порциите и морала*

Помните ли безцеремонното и безсрамно изказване на Доган от 24 юни 2009 г. в с. Кочан, община Сатовча? Малко преди изборите за нов парламент разпищоленият несменяем ДС-навлек на българския преход право в обектива на камерата обяви:

“Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране. Не е възможно! Властта е в моите ръце... В мен е концентрирана властта, не е във вашия депутат, искам да го знаете това.”

Това безпаметно нахалство отприщи част от заспалото българско общество и то масово отиде до урните на 5 юли 2009 г. и смени Тройната коалиция, като даде повече от очакваното гласове за ГЕРБ.

Сега чуйте и това:

"Сумата ли ви се вижда голяма, или какво? За две седмици ще бъдат изразходвани! Така напишете, цитирайте ме точно! Какъв е упрекът ви?"

Това са думи на кмета на Варна Кирил Йорданов от 28 юли 2011 г., с които той се сопна на журналисти, които му зададоха въпрос за целесъобразността на обявената от него, само три месеца преди изборите за местна власт, обществена поръчка за нов, пореден ремонт на варненските улици на стойност 190 милиона лева без ДДС (или 228 милиона лева с данъка). Досега Йорданов е изхарчил 900 милиона лева за същото, като 45% от тази сума, според запознати, е от банкови кредити. Като се прибавят и лихвите, които ще плащат варненци дълго време след него, сумата набъбва доста над 1 милиард! На този фон гневът му за някакви си 190 милиона лева, които той е решил да раздаде и които ще бъдат изхарчени за две седмици (!), изглежда по догановски назидателен и точно толкова огледално справедлив...

Сега Кирил Йорданов е кандидат за кмет на ГЕРБ. Същата тази партийна групировка, която спечели парламентарните избори с неочаквано по-висок резултат от прогнозирания, именно след безцеремонната изцепка на Доган. А думите на несменяемия вече 12 години кмет на Варна, изречени на пресконференцията, просто едно към едно копират безсрамността и порочността на изреченото две години по-рано. Приликата е просто поразителна - изказано с други думи е кой разпределя порциите във Варна, които се харчат за нула време и без да подлежат на коментар и обяснение пред никого!

Какво е това?

Повторение, фарс, порочност, истина, нахалство, високомерие, арогантност, безпардонност, безпаметност, бездънност, безразличие, безсрамност? Какво? Всичко накуп? Всичко онова, което да изуми публиката, наречена български, респективно варненски, граждани, които тихо да се свлекат под юрганите, обръщайки гръб на живота си, на себеуважението си? Какво?

Откровено желание да се наложи безсилие и страх, заковаващи на властовите им позиции разпищолили се персони, за които управлението на една държава или град е разпределяне на порции и обществени поръчки? Наглост, която високомерно се пули в обектива пред смаяния поглед на смачканата, неудовлетворена, бедна и, точно заради това, безкрайно удобна за нея електорална единица? Какво?

Да ни би пък да е сигнал към израслото в тази безподобна, изкривена обществено-преходна ситуация поколение, на което се казва, че всичко може да се купи – една държава, един град? Да не би пък да е тъжната действителност в България и във Варна, че няма идеи, няма ценности, няма традиции, няма ляво, няма дясно – има само пари, пари, пари и власт?

Дали пък не е порочно насаждан модел за подражание, в който важното е да си бил на рожден ден на Кирил Йорданов, примерно, и това да е достатъчно, за да смениш ей така, с лека ръка, дясното с лявото, както направи във Варна сегашният ни премиер? Или както стори и кметът на Варна – за 20 г. 5 пъти да заспива ту като ляв, ту като десен и 5 пъти да се събужда аха като десен, аха като ляв (поредността май вече няма значение)?

Дали пък освен пари, тук няма и криворазбрана цивилизация, пардон, его на един български министър-председател и на неговия МВР-копиеносец, които по не съвсем донкихотовски начин се присламчват към разни дълго порили и разоравали браздите на местната власт и, по-важното, на нейните ресурси? Пък в края на изборния маратон по съвсем не мачовски, но със сигурност тъпоумно дълбокомислен начин да се похвалят пред целокупния сащисан народ как били спечелили? Какво? С кого? Защо?

Дали пък целенасочено не ни блъскат да прекрачим вододела между модела на руско-китайската олигархичност и този на демократичната държава? Само се замислете: Бойко Борисов поставя за кандидат за президент Росен Плевнелиев с уговорката, че след 5 години президент ще е той самият и дали това печално не напомня руския вариант на властовата игричка “Путин-Медведев”? Или пък да се огледаме тук, във Варна, където изборът, който се насажда на варненци е “Кирил Йорданов или Кирил Йорданов”? Не случайно самите съпартийци на Борисов във Варна останаха изцъклено ошашавени след издигането за техен кандидат на лицето, олицетворяващо статуквото на затъващата Варна, срещу което те уж се бореха!?

И така до безкрайност ли ще е?.. Ясно е, че те сами няма да се спрат! Въпросът е:

Има ли кой да ги спре?

Или по-точно - иска ли някой да ги спре? Иска ли някой да върне нормалността в политиката в България и, в частност, във Варна? Ако има, то няма друг начин, освен на избори, които сега отново са пред вратата ни в очакване да изпълнят демократичната си роля. Каквато друга, по-хубава, все още не е измислена. Затова са и важни тези избори. И малко по-различни.

Те са шанс да се отърсим тук, във Варна, от властващите 12 години вече страх, мерзост, пари и откровен инат, като, например, тропане с крака и сърдене на журналистически въпроси.

Те са шанс да се върнем към основополагащите принципи на индивидуалната морална отговорност, като така зачеркнем твърде удобната за оядените от власт колективна, наричана от някои наблюдатели директно корпоративна отговорност.

Те са шанс да спасим младото поколение, израсло в този период, от порочната имитативна възможност за възпроизводство на политическото партизанство и номадство като основен маниер за постигане на добър живот тук и сега.

Те са шанс да реабилитираме състезанието на идеи и ценности като движещ мотив за просперитет на един човек, една общност, един град, една държава.

Те са шанс най-сетне да разкодираме и изхвърлим от политиката тези извънсистемни явления, каквито са набързо събраните уж партии, обслужващи лични или котерийни интереси. Такива вече на два пъти ни се случиха – през 2001 г. и през 2009 г. Крайно време е да разпознаваме политическите инженерни проекти, създадени в точно определен момент за точно определени цели, чиито скрити замисли или несъстоятелни лидери блесват точно две години след изборните си победи и които, да, най-накрая изхвърляме, но това ни коства най-малкото 4 години от отредения ни живот.

Те са шанс да напомним, че моралът в икономиката, колкото и да е странно за някои, се измерва със степента на развитие на конкуренцията и свободата за нея. Които са, паракселанс, противоположност на монополното, корпоративно, колективистично развитие на една държава, град, общност, човек.

Те са шанс да сменим модела, който властва в момента във Варна и който полека-лека неудържимо ни влече към криза, подобна на световната, тъй като харектеристиките им са еднакви, само мащабите са различни. А те са: неразумно харчене на де що обществен ресурс се е натрупал за неизгодни и неефективни дейности, извършвани единствено и само от приближени кръгове, задлъжнялост към банки и изпълнители, нарастваща и все по-охолна администрация.

Най-накрая, те са шанс да не допуснем да се превърнем в бананова държава или град, заради всички по-горни причини, към което сме се устремили бавно и уверено, попадайки в мрежата на популистични изказвания, инерция и неспособност да преодолеем безцеремонните и безсрамни отпечатъци на посткомунистическия отрязък на времето, в което имаме проклятието да живеем.

*Публикувано във в-к "Седем"

Защо потъва бизнесът на Варна?*

Колбаси – от Враца,Благоевград
Мляко – от София
Сирене – от Стара Загора
Бира – от Пловдив, Шумен
Вино – от Бургас, Ямбол...
Безалкохолни – от Търговище, Пазарджик
Хляб – от Добрич...
..................
Строителни фирми – фалирали
Съпътстващи строителството бизнеси /дограми, облицовки, материали, бои/ – фалирали
Малки магазинчета – фалирали
Производители на лимонади, хляб, сладолед, оцет, олио – фалирали
Заводи за вино, бира, мляко - затворени
Летището – изостава от бургаското
Пристанището - празно, след бургаското
Корабостроенето – ръст в Русе (речното корабостроене), кретане на варненското
Месопреработвателната “Дона” – фалирала
Хранителен комбинат “Ани” - обявен за продан с изпълнително дело...
..............

Не се чудете! Това е: Варна се изхранва от всеки друг, но не и от местен бизнес! Във Варна се продават стоки от всички краища на България, но не и местни! Не се чудете! Фалитите или изпреварването на варненски фирми вече е почти закон. Варна запада, малкият и среден бизнес едва оцеляват, а на въпрос: “Посочете ми няколко известни бизнеса в града?” всеки варненец забива в мъчително чудене какво да изброи, освен няколкото супер мола, супер маркети и супер трибуквена групировка.

Факт: тук освен традиционният туризъм, който продължава да съществува не заради друго, а заради благословеното си географско положение, което не може да изличи дори и най-малоумният управник, друго във Варна не вирее. Можем да добавим и транспорта и търговията като отрасли, но те пак са свързани с горния факт.

Защо в този втори по големина пазар на България (нищо, че е трети по неселение) няма други бизнеси?

Защо няма хранителна промишленост, която да обслужва града и туристите? Защо трябва да се доставят всички належащи за живота и туристите стоки от всички други краища на България, но не и от местни производители? Защо варненци трябва да купуват и консумират стоки и храни, които, за да достигнат до него вече са оскъпени най-малкото с транспортните разходи? Защо умен и предприемчив варненец не е в състояние да заеме такава очевидна бизнес ниша? Защо той не може да бъде на местния пазар при положение, че ще предложи стока, която няма да пътува между 400 и 500 км, което се отразява на крайната цена? Защо Варна няма изявен и запомнящ се бизнес? Защо замира малкият и среден бизнес, стартирал така обнадеждаващо? Защо няма чужди инвестиции в нефинансовия сектор в този уж най-добър за живеене град?

Нали не мислите, че това е, защото варненецът е мързелив, глупав, непредприемчив и без капка бизнес нюх? Не, разбира се! А защото, казано накратко, такива са условията, които се предоставят от държавата и общината!

Факт! Тези условия са толкова “добри”, че вече никой не смее да инвестира личните си средства, а все още съществуващите оцеляват въпреки тоталната съпротива и незаинтересованост от страна на местната управа и администрация.

Разрушаването на бизнес средата и невъзможността дори и най-предприемчивите да пробват бизнес тук е просто очевиден факт, белязал 12 годишното управление на Кирил Йорданов. Вплетено и вторачено в исканията на няколко икономически играчи, то просто пренебрежително и високомерно подминава всеки опит за частна инициатива извън котерийните мераци. Зер, Митко мандраджията, Сашо лимонададжията, Данчо колбасарят, Петьо хлебарят, Иван баничарят, Тошко сладоледаджията, Георги семейният хотелиер и Кольо ресторантьорът колко пари могат да отделят, за да напълнят административната паст, която като цербер стои на входа и изхода на всяко частно начинание във Варна? Колко? 1000 лв? Ха, колко пренебрежимо малко в сравнение с големите “приятели”, чиито ръкостискания се умножават поне по 100 плюс снимка с първи копки върху общински земи, от които за спомен остават само кухо дрънчащите жълти, червени или пембени каски...

Пълната безхаберност на местното управление успя да срути само за 12 г. предприемчивостта във Варна.

За Кирил Йорданов и сие няма никакво значение, че до 80% от Брутния вътрешен продукт в западните страни се пада на малкия и среден бизнес. За Кирил Йорданов и сие няма никакво значение, че богати граждани означава богата община, а респективно, богата държава. За Кирил Йорданов и сие няма никакво значение, че за 10 г. от последното преброяване до сегашното Варна не успя да изпълни очакванията да стане втори по население град в България, каквито бяха всички предпоставки. Защото миграцията е сигурен знак за просперитет на едно място! Толкова сигурен, колкото е сигурно, че устремът на частната предприемчивост беше стопиран и замря през последните три мандата на управление. Толкова сигурен, колкото фактът, че Варна се пролетаризира, вместо да процъфтява чрез самостоятелни индивиди, влагащи труд и средства в своето и на града благополучие.

Няма как да отминем фактите, че Варна, според изследване на Института за пазарна икономика, е на 10 място в класацията за местните условия за правене на бизнес. Преди нас са Габрово, Русе, Сливен, София област, Враца, Добрич, Бургас, Монтана и Стара Загора! Градът ни е в челната шестица в класацията за общините с най-високи местни данъци. Варна е двадесета от 28-те областни центрове по степен на електронно управление и предоставяне на административни услуги на “едно гише”. По индикатора “Издаване на разрешителни за строеж” претендиращата да е морска столица е на срамното последно място с уникалните НАД 150 дни! За сравнение, средната продължителност на процедурата за страната е 51 дни, в София област е 21! Изследването показва, че според 100% от анкетираните варненци администрацията е “прекалено тромава”! Пак на последните места (е, предпоследно /!/ този път) е Варна по индикатора “Регистри на собствеността”, който измерва усилията на местната администрация за поддържането на пълни и лесно достъпни имотен регистър, регистър на общинското имущество и регистър на разпоредителните сделки с имоти. По “Възприятие за корупция” Варна е в “златната среда” – 14-а от 28-те областни центрове.

Няма как да подминем и данните, че имаме най-многобройната администрация в България на глава от населението. На всичкото отгоря варненските чиновници вече ще влязат в неофициалните класации и като администрацията, настанена в най-скъпите имоти – припомнете си новата сграда на кметство “Одесос” и 6-те милиона лева, които Кирил Йорданов ще плати на един мол, за да настани там кметство “Младост”.

Няма как да пренебрегнем и че, за да построи един бизнесмен цеха си, ще го мотат над година и половина само за разрешително за строеж, да не изброяваме останалите институции, през които трябва да премине. Не без “следа”, разбира се. Няма как да не споменем, че по показател средна работна заплата през юни 2011 г. по данни на Националния статистически институт Варна се нарежда едва пета (!) след София-град, Стара Загора, Враца и София-област. Няма как да не се замислим над факта, че през миналата година във Варна (заедно със София) са регистрирани най-много фалити, които само за първото тримесечие на 2010 г. са надвишили откритите във Варненския окръжен съд процедури по несъстоятелност за цялата 2009 г.

Към тъжната статистика можем да прибавим и националните данни, че доходите на българите

са основно от работна заплата и пенсии, което е изключителен шамар за визията, че в България пазарната икономика работи, а малкият и средният бизнес са гръбнакът й. Тези данни по-сокоро сочат тяхното западане, а не развитие. Тук трябва да споменем и изследването на структурата на доходите по форма на собственост – че в България по-високите заплати са в обществения, а не в частния сектор. Да припомняме ли, че преди време, в разгара на кризата у нас, единствено едрият бизнес, който е монополизирал всяка област в бизнеса, единствени обявиха растеж?! И май не ни остава нищо друго, освен да обявим на висок глас, че в България всички се кълнат преди избори в името на малкия и средния бизнес, а когато спечелят първото нещо, което забравят, са именно те. А второто, което става, е милата родна картинка как новите управници хищно се оглеждат за телефонния номер на най-близкия до града им монопол или олигархия!

Тази порочна управленска линия не може да доведе в перспектива до нищо друго, освен до пълното пролетаризиране на населението и оттам до закрепването на олигархичните кланове. Защото така е по-удобно за всяка власт. Вредно и пусто е там, където самоосигуряващите се и печелещите от собствен бизнес изчезват като старите мохикани, а населението има единствената перспектива да се превърне в сомалийски пирати – да отвлича монополистите срещу откуп, за да се изхранва...

Управлението на ГЕРБ, което припозна червения Кирил Йорданов за свой кандидат, бавно и сигурно се е отправило и ни натиква и нас натам, накъдето приятно пребивават и живуркат васали и крепостни. Строежите на магистрали е нещо много хубаво, но то не трябва да става за сметка на тоталното загърбване на местния бизнес. Магистралите сами по себе си са празни пространства. Те са вторични предпоставки за съществуването на бизнес оживлението и богатството на едно общество. Защото построени, но с изтребен български бизнес, те ще “превозват”единствено камионите с холандски лалета, сега стопирани на румънските граници, швейцарски сирена, немски хладилници, италиански макорони. Но не и български стоки! Защото тях просто няма да ги има...

Мълчаливо и неусетно почти, пред погледа на всички, се затриват бизнеси, увеличават се безработните, хората обедняват. Неспособността да се поставят и изпълнят приоритетите вреди на държава, община. Нежеланието да се погледне по-далеко от собственото охолство на кмет и неговата котерия е печална перспектива, която се стоварва не върху техния, а върху нашия начин на живот. Факт!

*Публикувано във в-к "Седем"

Развращаването на Варна*

Дали ще са 45, 22 или 12 години несменяемост и монополизиране на властта от една партия, един модел, една личност, резултатът, както исторически, така и като личностно усещане, е един и същ – развращаване. Развращават се нравите. Рзвращават се взаимоотношенията, очакванията, надеждите. Развращава се цял един град. И всичко това до степен на пълна забрава и омагьосване, в които статуквото придобива очертанията на най-доброто, което може да си представиш.

Измамата, почти оптически овладяла мисълта и битието на гражданите на огромен град като Варна, е порочна и цинична. Тя се възпроизвежда вече три мандата, осланяйки се на приспивната си същност. Защото не изисква усилие и така най-лесно отказва човека-гражданин от най-великото му преимущество – да променя света около себе си заради себе си.

Порочността и циничността на прилагания във Варна вече 12 г. модел на управление са толкова дълбоки, че на пръв поглед изглежда невъзможно да бъдат сменени. Неутолимият апетит на управляващата града прослойка вече дори не подбира цветовете на знамената, под чиито измамни обещания ще упражнява господството си и ще смазва или прилапва враговете си. Сега тази прословута варненска, префинено градска политико-икономическа олигархия иска нов мандат. Защото вярва, че инерцията ще ги плъзне отново между капките, парите и лъжите.

Точно тази ненаситност е най-отблъскващият знак, който трябва да бъде разпознат от хората, живеещи във Варна. От всички, които вярват, че качеството им на живот тук и сега виси на върха на усилието, на тяхното лично усилие. Време е за пречистваща операция. Време е да се осъзнае, че отказът от действие за промяна изпраща право пропорционално послание към младите.

А е крайно време те да научат следното:

- Не трябва да се толерира наложеният тук, във Варна, пример на класически партизанлък – че печели този, който на всеки 4 г. се нагажда към тези, които са на власт, независимо от кой спектър на политическото пространство са. Това е развращаващ модел, който премахва всяка надежда за един млад човек, че има избор, че чрез състезание на идеи, ценности, знание и лични качества може да успее.

- Не трябва да се толерира популизмът. Основно свойство на този вид измекярство е харченето на обществени пари, а след тях ... и потоп. Младите са длъжни да направят своя паралел – двата основни елемента на кризата в Гърция: огромна държавна администрация и безброй заеми, изхарчени за задоволяване на нейната паст в услуга на популизма на управляващите, и повторението им тук, във Варна, в по-малки мащаби, разбира се. Вместо привличане на средства от европрограми, теглене на кредити (над 70 млн. лв., чиито лихви ще тежат години наред), потъналите в станалите нарицателни варненски пътища и дупки над 500 милиона лева за периода на управление на Кирил Йорданов, както и най-многобройната администрация на глава от населението.

- Само още един пример – във варненските пътища е погребана колосална сума, която май никой не е в състояние точно да определи. Но по груби изчисления са над ПОЛОВИН МИЛИАРД ЛЕВА. С тези пари със сигурност щеше да бъде завършена магистрала “Хемус”! Можем да вземем като еталон последния спечелен конкурс за ЛОТ 2 на магистрала “Тракия” от Стара Загора до Нова Загора. Там за 31 км ще бъдат вложени 138 млн. лв. Е, сметнете колко ще трябват за 250 км и дали няма да е по-малко от половин милиард...

- Основно правило е – харченето на пари повече, отколкото си произвел, води до сегашните кризи. Животът на кредит е хубаво нещо, но трае няколко години, а после трябва да се плаща сметката. И нея обикновено я плащат гражданите.

- Когато икономическо изследване посочи, че във Варна не само има най-много администрация, но тя е и най-тромавата и неефективна, това е сигурен знак, че трябва да се смени и кметът, който я ръководи, и самият модел на управлението й. Защото няма как нещо да се промени иначе – нали не очаквате тя сама да го направи, след като й се дава нов мандат? Не позволявайте администрацията да си ръкопляска сама на себе си още вечерта на 23 октомври!

- Не трябва да се вярва на хора, които с презрение и високомерие обявяват някого за свой кандидат, само защото били приятели, или дори защото някой си ходил на рожденния ден на другия. Подобни нагли издевателства над свободната воля дори на собствените му съпартийци е унизителна емблема на едно тоталитарно минало.

- Не е достоен за гласа на младите кмет, който от 12 г. насам се хвали непрекъснато с лампите и пейките, които е поставил. Защото това всъщност е работата му, защото ако не беше той, всеки друг кмет щеше да направи същото, и защото има си хас на 11-тата година от 21 век да няма лампи по улиците. Това са несъстоятелни лозунги към замъглени съзнания. Но дори и да приемем, че това е огромно добро дело, извършено от Кирил Йорданов, нека да погледнем под лампите – какво осветяват те? Дупките ли? А на пейките какви хора седят – щастливи и богати ли?

- Когато някой кмет започне да влиза във вестниците не с проекти, осигуряващи добър живот и бизнес, а с позакъсняли, умилително-инфантилни разкрития за рокерство, каране на джет, кой му купил мотора, а пък кой костюмите и прочие прах в очите, трябва да е ясно, че това е всичко друго, но не и искрено.

- Когато пльоснат изфабрикувана с общински пари табела, че Варна била най-добрият град за живеене, прочетете изследването, в което по усещане за корупция сме в “златната среда” – на 14-о място от 28 града - и дали тази среда не е провалила точно вашия бизнес. Тогава на табелата трябва ли да пише “Варна – златната среда на корупцията”?

- Когато се чудите на кого да заложите – на червения Кирил Йорданов или на уж десния Бойко Борисов – трябва да потърсите уравнението и неговия сбор, умножен по броя крепостни, населяващи владенията им, в името на които така дебелашки са се обединили? Или потърсете избирателите им и ги попитайте как се чувстват след като без свян ги превърнаха в торба круши, която препродават на чужди политически сергии!

- Когато се опитват да ви убеждават, че много са направили за вас, но с ваши пари, огледайте се наоколо, може да прочетете и докладите на Сметната палата, ако искате, и се запитайте: поне един изпълнител на обществена поръчка за ремонт на пътищата санкциониран ли е за некачествено изпълнение; чия е отговорността да се прекрати разиграваната вече 12 г. практика “Пълним дупките така, че догодина пак да ги пълним”; как така се развалят договори с по-ниски цени за ремонти, за да се удовлетвори желанието на изпълнителите, които искат два пъти повече; как така едни и същи печелят и ремонтират; как се поставят такива условия още в документите за участие в конкурси, така че да ограничават кръга от кандидати и на практика да няма състезание; как се апортират общински земи, така че накрая ни земи, ни стадиони...

Да, дали ще са 45, 22 или 12 години несменяемост и монополизиране на властта от една партия, един модел, една личност, резултатът, както исторически, така и като личностно усещане, е един и същ – развращаване.

Да, промяната виси на върха на личното усилие на всеки един от нас!

Изхабените кметове и порочните модели ги сменят, нали?

* Публикувано във в-к "Седем"

И понеже...

И понеже преди 20 г. стоях с широко отворени очи, пленена от очакването за невероятните възможности, които вярвахме, че ще ни се случат най-накрая и на нас, българите.

И понеже 20 г. след това съм с широко изумени очи, натъжена от възможните невероятности, които се вихрят и обещават с пълна сила пак да ни потопят нас, българите.

И понеже скачах по площадите и барикадите.

И понеже не се отказвам, въпреки политическите недоразумения, които на всеки 4 г. напират да погълнат всяка надежда и опит за нормалност.

И понеже продължавам да настоявам за разумност и откритост.

И понеже не приемам умните, макар и малцинство, да стоят в къщи, да клатят глава заради случващото се около тях и да не положат своето лично усилие, за да го променят.

И понеже вярвам, че дори и уморена от видяното, чутото и проклетото, което имам като дадено да преживея, ще го победя.

И понеже съм очарована от смелостта на онези, които излизат в открита битка, за да спечелят своето място под слънцето, а не ги посочва партиен или олигархичен гуру.

И понеже съм убедена в дясното и синьото.

Ще гласувам на предварителните избори на Синята коалиция за определяне на кандидата й за президент.

И ще подкрепя Светослав Малинов.

Това е моето лично, извънредно, предварително, честно и открито усилие!

П.С. И понеже постоянният ми адрес не е софийски и няма да мога да дам гласа си за кандидата за кмет на столицата Прошко Прошков, призовавам приятелите си да идат и да го направят. :)

Минисапунки - 23

"Изборите в България - "боклуци на входа, боклуци на изхода"

2055 г., емисия "Новини": Вчера от телекомуникационния спътник BG-167 (височина на орбитата 58 124 м) неизвестни лица са откраднали 205 кг цветни метали.

По този повод ББ се закани, като ги хване, да ги прати в затвор на Марс, веднага щом открие магистралата до там.

ЦвЦВ вече е на Венера да купи от най-модерните галактически лентички за прерязване, бат Миро угоява прасета на Юпитер за купона, а в БГ теглят чоп кой боклук да е на входа и кой на изхода на Земята.

По-късно ББ издаде нареждане неизвестните лица да се уволнят, а операцията да се повтори. В това време съдиите ги пуснаха.

Обвинено е само едно лице на име Костов за това, че оказва натиск върху американските посланици, с едната си ръка държи химикалката им, докато пишат дипломатическите грами за ББ, а с другата - пистолет в челото им, докато кандисат, освен това се е изрусил, което затруднява компетентните органи да го различат от някой си Асандж.

Нарисувай ми, художнико...

... кокиче!

Соцспомени - 2: Муха

За да разберете и съвсем нагледно да си представите случката, трябва да ви обясня, че с Нина бяхме толкова близки, че само с поглед, нееее, само с половин поглед се разбирахме. Толкова добри приятелки бяхме, че си имахме кодови наименования, чрез които всяка от нас на секундата беше наясно за какво иде реч – за тъжно, смешно, любвеобилно, сексапилно или чиста проба простотийно. Достатъчно беше една от нас да изкриви половин око или да извика кодовата дума, другата бе наясно какво, в коя посока да търси и какво да очаква от видяното.

Та! Ние сме в, смятана правилно от някои за супер тъпа, ситуация в средата на 80-те, да преживеем невероятната тръпка, наречена УПК /Учебно-професионални комплекси/. Те бяха задължителни за всички гимназисти, имАли неблагоразумието да не се запишат след 8-ми клас в някой техникум, в който да усвоят работническо-селски занаят, а учещи в гимназии само за отличници. Беше ни предложено, щом се правим на много умни и не харесваме техникумите, да избираме придобиване на една от задължителните квалификации измежду така неразбираемо звучащите за нас, бедните поетични души, „оператор на металорежеща машина“, „оператор на струг“, „оператор на фреза“, "оператор на бор машина" и прочие кръвожадни професии, както и стенография, и продавач-консултант. Предпоследното ни се стори безумно скучно – да пишем заврънтулки на мястото на цветисти изрази - о, не, словото преди всичко! Възможността да практикуваме обаче последното, заобиколени от хранителни /половин срок/ и нехранителни /остатъка от годината/ стоки, просто ни хвърли в полагащата й се дива радост. Като видни бунтарки, мразещи всичко номенклатурно, което се прояви пред очите ни под формата на небивал ентусиазъм по стенографията, че чак пожелахме да наденем очилата за кръвожадната фреза, ние все пак се гмурнахме в дебрите на соц търговията, белязана от тотален дефицит и продажби под щанда.

И, плясссс, аз и Нина вече повече от месец сме на стаж в един от елитните супермаркети в града. Малиии, към 12 ч. ни се позволяваше първи да си купим от току-що доставения от завода хляб, топъл-топъл, пАриии, един кренвирш и, о, Боже, една бутилка от всичко на всичко полагащите се на супер-а 4 каси Кока-Колаааааааааааа. Малки бутилки! Баси, по-хубав обяд никой не може да си представи. Тогава, бе!

Освен това част от деня ни преминаваше в посрещане на камионите с доставки и в разтоварване на щайги. Умирахме си да се кикотим, скрити зад каси с шуменско, докато управителката инспектираше стоката.Тя беше пълничка, изрусена с перхидрол, накъдрена на дребно и винаги лично посрещаше камионите. Изпопадвахме от смях, залегнали зад палетите или вратите на склада, при редовната сценка - тя задължително се протяга, уж случайно, докато весело изчуруликва на поредния шофьор как едно протягане означавало половин нещо си...

Дааа, така си живеехме, вместо да ходим на училище. И то напълно законно!..

Освен че трябваше да продаваме на кантар на щанда за месо и сирена като наказание, че сме прекалили с кока-колата или сме се успали за отварянето сутрин, трябваше да подреждаме и продукти по гондолите. Най-ужасното беше да се правят т.нар. пирамидки. Знаете, нареждате джаджи под формата на пирамиди по стелажите. Най-гадното за стажантите беше стоката да е буркани и особено бебешки пюрета, щото малките дъна на бурканчетата бяха кошмар и за най-добрия аранжьор. А ние бяхме едвам-дочакващи уволнението единадесетокласнички, спали 3 часа след нощния бар, които просто искаха да изпият една кока-кола, да отрежат парче сирене на поредната баба и да загърнат в амбалажна хартия заветния бахур, преди да се преоблекат и пак да се понесат натам...

Бях много горда, когато за първи път клиентка ахна и до изхода на магазина разказваше на всеки, който се изпречеше пред погледа й, как са й отрязали точно поръчаните от нея 273 грама кашкавал от огромната пита. Какво да ви кажа, нали съм си скромна, просто зяпах опулено кантара и не можех да повярвам в собственото си величие. Наместо това, се опитвах едновременно да съчиня ода за кашкавала и да съставя уравнение от три неизвестни - моята недоспалост, ножа в увисналата във въздуха ръка, застинала от изумление, и числото 273. На всичкото отгоре тази госпожа /тогава – другарка/ винаги, ама винаги, идваше да пазарува с най-сладкото бебе на света, което бях виждала дотогава – внучката й. Коронният номер на сладураната, която нямаше и 1 година, беше, когато и за каквото и да я попитат: „Какво е това?“, тя да отвръща сладко-сладко „Муухаа“, показвайки две зъбчета и заливайки се от смях заедно с нас.... Целият персонал на супермаркета беше влюбен в хлапето, изпадаше в умиление и искрено забавление, когато се появеше. Включително и ние – уж най-пеканите добавки към соц колектива.

Уффффф, и един ден бяхме наказани да редим прословутата пирамидка от бебешки пюрета. Нина подава, аз редя. Нина подава, аз редя. Изведнъж се чува глъчка, ау-мау, малката муха идва да пазарува. Обаче не с баба си, както всички до този момент сме виждали, а с ... татко си. Малииииииииииии, Ален Делон ряпа да яде, Робърт Редфорд и Пол Нюман да се гръмнат тутакси, а Марлон Брандо да забрави, че се е раждал изобщо - установих аз, надигайки се изотзад стелажа, пред който сме клекнали. Мааа, моля ви се, беее, не можете да си представите колко бях втрещена – не стига, че това бебе е най-сладкото на света, ами и баща му се оказа по-красив от всички известни ни дотогава холивудски актьори, взети заедно.

Сегааа, оттук-нататък действието се развива точно за 7 секунди...

Подавам глава.

Установявам безобразната изненада в три стъпки дете-муха-баща.

Фиксирам, че това е най-хубавата двойка дете-баща, която съм виждала досега през живота си.

Нина подава пюрета.

Поемам пюрета.

Изкрясквам паролата: „Муухаа!"

Осъзнавам, че това не е достатъчно и добавям, сочейки с поглед: „Таткотооооооооо!“

Нина подава, изправя се, опитвам да поема, не успявам, щото и аз се изправям, усещам движение, коленича, падат три, разпервам ръце, спасявам четири, падат десет, притискам се цялата, изпъчвам гърди /уффф, няма никой/, падат още шест, навеждам глава, после брадичка, спирам едно, падат сто, обичам ги тези пюретаааа, мамка им, държа в ръцете си две, зеленчуковииии, чува се оглушителен трясък...

... Даааа, удържаха ни ги от заплатата...
Заради двете най-хубави мухи, които бяхме виждали дотогава...
:)

Крилатки - 20

"И Зимбабве ни изпреварили с е-правителство"

Е че как ще го пуснат, бе? Нали така ще затрият цял отрасъл - "подкупопроизводство"!

Чуденки?

Като подкрепяш - що подкрепяш? Като не подкрепяш - що не подкрепяш?.. Ейййй, няма угодия за хора, които не различават две воюващи банди и, въпреки тях, опитите за нормалност като трета страна?
* * *
Взрив с 400 грама тротилов еквивалент избухва насред София и това са игрички? И се радваме, че е професионален и не са убити хора? И съветваме следващата игричка да бъде така добра да не погуби други хора? И сме знаели, че ще има взрив? И не сме притеснени какъв сигнал е това за Европа? Тази лексика е просто смразяваща? И е логично оправдание за шофьорско-милиционерско-вифаджийска некадърност на близък?
* * *
... И едната банда казала на другата: "Щом вие можете да сте премиер, що ние да не можем да сме президент?".. И започнали да си мерят... тротила? Приказки с неочакван край?
* * *
И как стана така, точно на разсъмване? Кои и защо ни връщат в 90-те? Кой, кой чука, Финдли? Зер, не я ли преборихме организираната престъпност и корупцията?
* * *
И публиката е доволна от взрива? Щото е срещу едната банда? Шизофрения?
* * *
А Бирата? А чадърът? Политическият? И от едната банда, и от другата?
* * *
А на баба ми шапката?..
* * *
И къде, по дяволите, тогава остават свободата и законът?
* * *
А истината?

Българо-сомалийска

Никой не се интересува от дребния и среден бизнес. Никой в тази държава не му и помага. Даже много обратното!

Не че казвам нещо ново. Но изводът за пореден път се потвърждава. Този път от по-различен източник. Четейки публикуваните СРС-та! Всяко до едно доказва, че се помага законно, и незаконно единствено и само на:

- контрабадния бизнес;
- едрия бизнес.

Както казва една моя приятелка: "Ами че то почти не остана малък и среден бизнес, за какво им е на господа управлявящите, та те не са дребнави хора?" Предполагам, че зад иронията й, недоизказана прозира единствената калкулация, която интересува управляващите сега, и преди: "дребни бизнеси = дребни рушвети"!

Само в Бг всичко е обърнато с краката нагоре. Помага се на държавните фирми и на едрия бизнес, гаче ли той има нужда от подпомагане след като е едър?! Накрая ще си останат само управляващите, обгрижващите ги чиновници и големите. От другата страна ще са пенсионерите, децата и всички останали, станали безработни!

Как ще ги изхранват - не знам? Предполагам, че ще открият клон на сомалийските пирати! И вторите ще бъдат зачислени там!

Кратко

Имаме ситуация - ББ обиден на СК! О, Боже, имам чувството, че съм му майка! ::)) Но, по същество!

Нека ББ да спре да плюва за щяло и не щяло СК и да я слага в един кюп с останалите, щото, га него го нямаше никъде, тези хора бяха по площадите през 90-те, управляваха в края на 90-те, не са преставали да се борят, да настояват за промяна, изчистване и нов път на развитие, не са предавали идеите си, въпреки 20 г. оплюване и прочие обществени и лични неприятности...

Ха' да се поспре в едното и ха' да започне да върши другото - реформаторски, общополезни дела - и ще има благословията ни!

Кумулативно, обаче!

* * *

Изгубих си гребена в лятото.
Как ще се среша сега?
Как ще разплитам косите си,
забулени с гъста мъгла?

Как ще разтворя снежинките,
вплели студ, самота и тъга?
Как ще разчупя висулките,
парещи право в гръдта?

Как ще разлистя кокичета?
Без огледало? Без спомен сега?
Как ще открадна съня на баирите?
Как ще направя шпалир от цветя?

Как ще сбера страстта на калинките?
Как ще открия корена стар?
Как ще запаля кладата истинска,
в която гори листопад от мъгла?

Сетих се! Ще ловя пеперудите,
изгубени в своята лятна тъга!
А косите ми пак ще са в паяжина, милите,
заплетени в последния ден на снега!

Минисапунки - 22

Днес телефонът ми звъня едно такова, странно.
Не вдигнах.
От шубе!
Мисля, че не беше Цецо!
Щото звънеше едно такова, международно.
Абе, дали не е бил Асанж, бе?..
Тююх, изтървах си 5-те минути слава!
Никога няма да си го простя!

/Бел. авт. Всяка прилика с действителни лица и събития и индукцията между тях е изключително неслучайна!/

Новите лозунги - 4

"Купи ежлЕ - спаси дупЕ!" /реклама на Бг зоомагазина/

... по повод на "Борисов: Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш"

Пак ще се срещнем след 21 г...

Докато носталгиците са повече от бъдещевиците, работата ще е все АБВГЗ! :))

Крилатки - 19

Гоце е в лоши отношения с ББ. ББ е в лоши отношения с Гоце. Путин идва! Ще им купи шлем! Да се не карат!

В замяна ще получи троен подарък - едно президентско АБВ, едно премиерско сърце и една цяяяяяяяла държава!..

Новата политико-инженерна броилка

абв, дгд, рзс, нбе е, дрън-дрън бе, бла-бла ни, пляс-пляс ви, тинтири-минтири брех, шменти-капели взех, онче-бонче въх, бяла роза гъс! последният да затвори вратата, че ще се срути одаята! пфу!

Малеййй, взе да става голяма навалица на терена на политическото инженерство - алтернатива до алтернативата, възродител до възродителя, ченге до ченгето, месия до месията, не остана място за коня, мила моя майно льо! И всичките ще ни спасяват! От кого и за кого? Помощ, а кой ще ни спаси от спасителите?

Това беше лошата новина. Добрата е, че: Рециклирането на стари муцуни сваля тунингованите маски!

Кръвосмешение, гарнирано с мед и масло

"Първанов ще даде старт на политическия си проект на 11 ноември"

Политическото размиване продължава! След като Сакскобургготски уби политическата нормалност "ляво-дясно", сбирайки пред кацата всичко и всякакво, мина се през тюрлю- гювеча на Тройната коалиция, продължи се от ББ, а сега и Първанов ще топне пръстче!

Интересно, как това ветрило от едни и същи гласоподаватели ще си фокусира нещастния поглед за пореден път! На въртоглави ги направиха, но ДС-експериментът продължава! Явно дава плод! И така ... до края на света!

Да не споменавам, че в предстоящия двубой "Първанов - Борисов" на терена на идващите избори отново се отваря място за любимата роля на Доган - да е балансьорът! И да наддават за неговото ... барбекю!

Жалко за нормалните хора, онези 10% десни, които не могат да си представят, а и не искат подобни кръвосмешения, дори гарнирани с мед и масло!

ББритчи

... И като оправи здравната, ББ рече: "До 17 ч. искам да приключа и с пенсионната реформа."

Ей, ама това ли била цялата работа с тези животни "реформи в здравеопазване и пенсионно осигуряване"? Ааааааа, че то било много лесно! Що ли досега никой се не сети? И, хайде сега, нямаше нужда, можехме да почакаме и до 17,30 ч.

Съвсем сериозно

Много моля, оттук-нататък никой да не споменава думата "мъж" пред, над, под или зад името ББ! Толкоз! Останалото е казано по-долу в материала!

Бизнесът: Увеличаването на вноските се прави под уличен натиск и ще забави излизането от кризата