Проза след предизборен мираж

Толкова дълго някои чакаха, призоваваха, тръпнеха или нежелаеха десните да се обединят, че сега, когато това вече е факт, някои заровиха глави в пясъка. Други се ужасиха от евентуалния ефект. Трети замръзнаха в страх. Четвърти изпищяха като ощипани госпожици. А пети откровено се подразниха. Останалата част просто се зарадва след дългото очакване да се случи нещо, което да им даде надежда.

Факт е, че социолозите сочат за десни в България към 10 процента. Дали от глупост, дали заради толкова години соц, в който повечето са свикнали да ги обгрижват, дали заради, чисто и просто, леви убеждения, дали заради недостатъчност на политическото говорене, дали заради грешки, дали заради невъзможност да се обясни и реформира дневният ред на обществото - но останалата част е повече.

Факт е, че освен платформи, послания и концерти, изборите са нещо много прозаично. Защото свършват с прозаична дейност - брои се. Броят се реални гласове, безпощадни гласове, невъзможни, на пръв поглед, гласове. След края на изборния ден, просто няма поправка. Край! Свърши! Колкото са преброени - толкова. Обединени, необединени, съгласни, несъгласни, по-изтънчени, по-неизтънчени, хулигани или джентълмени, умни или глупави.

Ако днес седиш в дълбок размисъл кой победил и кой загубил във вътрешно- и между-партийните битки, утре ще се чудиш защо пак социолозите са победили. Ако днес търсиш достатъчното и недостатъчното, оптимистичното и песимистичното, утре ще си спомниш, че още не са измислени други начини да покажеш и докажеш идеите си, освен чрез управление след избори. Ако не направиш днес това, което трябва, утре бюлетините ще са безпощадно преброени.