Много лично: Станишев, крили ли са те с шлифери?

"Водещ: Аз си спомням, преди години ми беше направила впечатление една ваша молитва, която тогава беше съвсем спокойно изразена пред ваши партийни колеги. Цитирам по памет, дано да съм прав. Тя беше следната: „Господи, дай ми сили да променя това, което мога, да се примиря с това, което не мога да променя и ми дай мъдростта да направя разликата между едното и другото”. Правилно ли ви цитирам?

Сергей Станишев: Съвсем точно. Това беше моето първо изказване като председател на БСП през декември 2001 година. И тогава аз бях съвсем пресен като председател. И изведнъж в края на конгреса ми казаха - сега трябва да направиш заключително слово. Аз казвам - какво заключително слово. Като председател на партията да набележиш основните виждания за бъдещето така, както БСП ги вижда. И тогава не знам по какъв начин тази молитва се появи в главата ми. Помня я много отдавна. И някак си съвсем импровизирано го казах и мисля, че е нещо, което е валидно за всеки човек във всякаква ситуация.

Водещ: Не знам как са реагирали тогава възрастните социалисти.

Сергей Станишев: Имаше изненада, но като че ли се възприе. Аз така почувствах залата."

Този откъс е от интервюто на Станишев в Нова телевизия на втория ден от Възкресението - 20 април 2009 г. С тези думи то започна. С един замах, ей, така, от раз, научихме, трогнати и умилени, че Сергей Станишев, освен всичко останало, бил едва ли не и духовен дисидент!!?? Знае молитва. Отдавна, но от кога - няма значение. Остава само да се чудиш - малко преди или малко след 89-а. И направо разстърсил, така, по младежки някак си, възрастните социалисти, за които основно мерило за добър комунист бе да ненавиждат църквата и християнството и да накарат всички да я мразят, като за целта използваха всички методи на тоталитарната държава, милиция и Държавна сигурност. Не знам за вас, но за Станишев е знайно, че е расъл в семейство на секретар на ЦК на БКП.

Аз пък, ей така, от раз си спомних моята маминка /бел. авт. баба по майчина линия/. Много я обичах, Бог да я прости. Та, тя беше доста възрастна /родена е 1910 г., късно се е омъжила, после родила три деца, останала млада вдовица/ в сравнение с бабите на моите връстници. Помня като малка, когато се случеше да преспивам у нея, непрекъснато любопитствах защо винаги като си ляга вечер се кръстеше и казваше нещо тихо. Единственото, което чувах беше явно предназначено като за мен: "Ела, Боже, да спим!". На моето детско любопитство тя отговаряше уклончиво. После разбрах, вече по-пораснала, че те с майка ми непрекъснато ме щадяха и пазеха. Затова не ми откриваха цялата истина. Бях буйна и много приказлива и изтърсвах неща, на които, според възрастните, нито им е мястото, нито времето. Беше втората половина на 70-те години.

Ей, така от раз си спомних, как след като поотраснах и след едно доста инатливо тръшкане, ме взеха на църква на Великден в полунощ. Бяха се събрали много хора, но предимно възрастни - за моите представи тогава - баби и лели. Помня как насила ме натикаха в средата на множеството и някакви шлифери взеха да ме обгръщат отвсякъде. Което ме дразнеше още повече, тъй като и без това нищо не виждах - какво става отпред, отзад или встрани. После разбрах, че това е била неписана, солидарна мярка - с телата си да ме скрият от така наречените отрядници, които контролираха и преследваха всяка проява на християнство. Оставяха "бабите" да се кръстят, но бе абсолютно забранено за млади и ученици.

И тъй като премиерът Станишев ми е набор - преживяли сме едни и същи времена на една и съща възраст - искам да го попитам само едно:

"Теб крили ли са те с шлифери?"