Изтрещяването

Тази усмивка е моя. Тя е от събота. Докато гледах претъпканата зала на НДК и въодушевения хаос в душата на тези хора, чакали осем години, за да припомнят на глас своите сини надежди. Сигурна съм, има още хиляди такива усмихнати фотографии.

Тази усмивка е моя. Тя е от събота. Но и днес не могат да я стопят:

- Някой си Личо Гогов, който в някакво писмо страда публично за парите, сметките и ... сградата на СДС!? И заради това иска да разваля Синята коалиция. Преди избори! Абе, те му взеха държавата, той за сградата реве.

- Някой си Николай Гацев, който в някакво писмо тропа Иван Костов не пред кого да е, а пред президента на САЩ Барак Обама!? Огромна чест. Почти четири километра. Апропо, и той приритва за сградата. Затова щял да пише и на ДАНС, и на прокуратурата, и на Кафявата шапчица, и на Котарака в чизми.

- Някой си Пламен Юруков, който в репортаж някакъв си, па бил той и господарско-ефирски, гали мило по задните части миризлив скункс и говори за тялото на СДС и ... Надежда Михайлова!?

- Някой си Ахмед Доган, който в митинги някакви си се прави на тигър и на Любослав Пенев. Вика на всички, които не го харесват, да се махат от България. Сигурно е превод на местен диалект от крилатата фраза на чичовото Любо Пенево: "На който не му харесва, да духа супата." И това става изпод благоговейния поглед на майорката Етем, зяпнала го в устата под прежулящото, ненаситно слънце на жаждания трети мандат участие в управлението на България. Половината от публиката се радва, щото не е виждала нищо по-различно от пейзажа на гетото, в което живеят и винаги ще живеят. Друга, малка част попива думите на Доган и мечтае да е като него. Или поне да е до краката му на килимчето в сарая. Днес в сарая на републиката, после и в Европа. Така са зинали да глътнат де що има, че чак кир Михалаки /на Ботев/ ще им завиди.

- Някой си Сергей Станишев пръска безкрайни искри самодоволство, накипрено обикаляйки градчетата и селата на България, докато бабите доволно цъкат пред червеното ферари, изтипосано на кадро. Зер, кога друг път ще видят това, което винаги ще ги издухва с мръсна газ веднага след избори далече, далече от лукса на патрициите си.

Вярно е, че по време на предизборна кампания всичко някак се случва като на забързан каданс, омесил боите на бясно въртящия се калейдоскоп. Преливат и заливат емоции, пиарски вдъхновения, хиперболизирани отчети и обещания, концерти, бла-бла бягства от най-важните въпроси на държавата днес и утре.

Поне да не изтрещяваха така тотално!

П.С. Сори, президент Обама, но ще ти се наложи да си провериш е-mail-a. Ако не ти се изтрещява, не чети писмото на мистър Гацев. Отваряй само JPEG-и с усмивки.

П.С 2. Да се готвят да проверят пощите си за писма от Гого и Гацо още Далай Лама, папата, арменският поп, Саркози и Карла Бруни, Уго Чавес, Ким Чен Ир и сомалийските пирати. Венсеремос!