пропъпли по небето,
разтвори няма паст
и твоят облак падна.
И капките ти пръснаха,
във светлини изгряха.
Тогаз -
светът ми свърши.
Очите ми изгряха,
в ръцете ми се пръснаха
и сграбчиха оная власт,
неуловима на небето,
попаднала в душата,
една светкавица - змия,
полюби в мен детето.
О, да, това е власт!
Радвам се,че пак качи стих тук.Надявам се да не го махнеш, както предишният.
ОтговорИзтриване::))) Малко почивка... :))
ОтговорИзтриване