зла и няма.
Понякога съм гола,
разпиляна.
Веднъж попитах:
"Как ме искаш
във деня,
ти, Истино,
недоживяна?".
"Добра и моя"
- отвърна тя
и мигом се разпихна.
Не искаше да чака
вечерта - светата
вакханалия презряна
на плътта и гордостта -
безумна, гола, няма,
безпаметно сама...
Няма коментари:
Публикуване на коментар