Лято

Обичам да влизам в лятото. Жегата ме прави тънка като топлийка и се промушвам без проблем през всички открехнати врати на лятото. Без да плащам билет за вход. То, лятото, се прави, че не ме забелязва, защото отдавна е разбрало, че го обичам.

Обичам да влизам в лятото. Едни от най-хубавите ми моменти се случиха през лятото.

През лятото тръгнах, току-що завършила гимназия, на оня стоп с тогавашното ми гадже, сега по височайша привилегия - мой съпруг. Спряхме на първа спирка - къмпинга на к.к. Камчия. Чак вечерта разбрахме, че сме взели само палатката, тениските и русенското варено, но сме забравили одеалата. Не питайте какъв студ брах под огромните дървета на камчийската гора, която спира лятото през нощта както пъдар неканен вълкодав. Още повече, ако се изсипе и невероятен порой. Не ме спасиха всички налични потници и тениски. На сутринта лежах с температура, докато чаках бъдещият ми съпруг /хе,хе/ да иде и се върне от Варна с одеалата, пътувайки с автобус. После на стоп ни взе ... /не се смейте/ брат му - единственият, който се смили над нас на разклона от Камчия за Бургас. После, всичко потръгна като по лято и така стигнахме чак до Варвара. Там в кръчмата на плажа попаднах на най-великата дневна дискотека, която сигурно никога повече няма да видя и която си бяха спретнали други изоглавени като нас. И в 12 ч. на обяд вече така се бяхме напили с ... /не се смейте/ коняк "Плиска", докато се поклащахме в ритъма на не-помня-вече-какво, че ужасихме прилежните летовници, които преместиха хавлиите си по-надалеч от камъшитените покрив и оградки на плажното капанче.

През лятото родих първото си дете - дъщеря ми. В деня на раждането й синоптиците безжалостно обявиха температурни рекорди в повечето градове в страната. Месец преди това пък, с оня корем, стоях права в автобусите на градския транспорт, щото никой не искаше да става и всеки се правеше, че задълбочено изучава тотално непознатия им пейзаж от панелния му блок до близкия пазар. Това ме принуди да си купя обувки с един номер по-големи, за да издържам жегата и подутите си крака в онези разбичкани чавдари. Жегата после ми се отблагодари за проявеното мъжество и ми донесе соцприза "ауу, каква съвременна майка". За ужас на свекърва ми. Щото отказах да повивам детето с пелени в оная жега и още новородено я обличах в сладки гащички с дантелки и чорапки ала Денис Родман. Така бебето беше без онези грозни пъпки, пратени от жегата на другите й връстници, стегнати в опикани пелени.

Обичам да влизам в лятото. В тазгодишното влязох заедно с политиката. Заради нея някои приятели ме забравиха, защото помислиха, че изневерявам на лятото. Когато излизам от политиката сега, други пък ме изоставят, защото решиха, че са изсмукали всичко, каквото им трябва.

Но, сега с пълна сила влизам в лятото. Не за друго, а защото трябва да съм подготвена за сезона, през който излизам от него. Защото и това обичам с луда сила, но ще ви разказвам друг път.::))

Влезте и вие в лятото! Няма да съжалявате! За да ви помогна да го усетите и за да ви кажа, че тези дни ще се мярвам тук от дъжд-на плаж, написах това непретенциозно стихче.::))

Лято

Отнеси ме в полята на твоята жега,
постели ми леглото във меката пръст,
откъсни ми цветя, разтопи езерата
и нека да спя до насита сред дъжд.

Разтвори ми тревите на твоя живот,
раздирай във топлата утрин дъгата,
нарисувай безкрайния син хоризонт
и, моля те, нека да спя до реката.

Позволи ми да пия вода от плътта ти,
светлината полека посей сред мъгли,
полегни до земята, бъди търпелив -
нека първо поспя сред мечти...