Писмо до теб

Ха, няма нищо по-хубаво от това да имаш собствена територия. Можеш да я препикаваш, когато си искаш. Да я обичаш, когото му е дошло времето. Да я зарязваш, когато е бухнало тестото на нещо друго.

Въобще, искам да кажа, че се извинявам. На тези, които цъкнаха копчето, за да ме следват. Следват в какво? В неразумието ми, родено от нечия изцепка? В невъзможността да избягам от собствените си чувства и мисли? В страданието ми да не мога да изрека това, което наистина мисля? Повярвайте ми - нищо не сте изгубили! Даже напротив!

Защото световъртежът е световъртеж, а доброто писание - абсолютно невъзможно. Особено сега. Извинете ме, събирам се. Сори, парче по парче. Екскюз ми, трудно ми е да преглътна.

Но обещавам - за 800 минути ще се превърна от гадно копеле, забравило приятелите си, в нещо, което се опитва да пише. Но и това не е сигурно! Бъдете сигурни само в едно - че ви мисля и че страшно много ме е яд на мене си...