* * *

Изгубих си гребена в лятото.
Как ще се среша сега?
Как ще разплитам косите си,
забулени с гъста мъгла?

Как ще разтворя снежинките,
вплели студ, самота и тъга?
Как ще разчупя висулките,
парещи право в гръдта?

Как ще разлистя кокичета?
Без огледало? Без спомен сега?
Как ще открадна съня на баирите?
Как ще направя шпалир от цветя?

Как ще сбера страстта на калинките?
Как ще открия корена стар?
Как ще запаля кладата истинска,
в която гори листопад от мъгла?

Сетих се! Ще ловя пеперудите,
изгубени в своята лятна тъга!
А косите ми пак ще са в паяжина, милите,
заплетени в последния ден на снега!