* * *

Ееехххх, мило, мило момче, не успя да продишаш! 
Изпусна го този пусти дъх. 
Той се превърна в дух, а после в заразителна, някак типично нова, младежка, а всъщност стара, колкото света и борбата му между доброто и злото, духовност. 
Мисля за това сега и ми е страшно. 
Зашеметяващо страшно... 
Сбогом, мило момче, сбогом! 
И... здравей! 
Ще запозная с теб всички мои поколения, сега и след мен! 
За да им е винаги страшно, зашеметяващо страшно. 
Защото само тогава ще знаят защо и как да са живи!..