* * *

Отвъд утрото ставам, вървя.
И притчи във мене се лутат -
Кога и къде съм била,
дали и защо съм се раждала.

Не вярвай във приказни спомени.
Няма смисъл - денят е от вчера.
Пътят започва с мъгла,
а аз съм отново без минало.

Това не може да бъде съдба.
Това не е даже и притча.
Животът всичко помля.
Душата ми нежна е вечна!