* * *

Веднага щом Луната се събуди,
ще се върна непременно, знам.
Ще й подам захвърлената дреха
на нейната продрана красота.

Веднага щом Луната се пробуди,
ще се закълна мълчащо пак.
Ще я обгърна по замръзналото тяло
на нейната хриптяща голота.

Веднага щом унило се разсъни,
ще се помоля с нея през нощта.
Ще я обикна през очите й замрели
във нейната несбъдната мечта.

Веднага щом Луната ме прегърне,
ще се сгуша, ще й доверя
последното пътувало послание
на нейната шептяща самота.

Веднага щом отново ме докосне,
ще стихне болката, тъгата на деня.
Когато се научи да ме вижда,
ще сляза в нейната въздушна тишина.

Веднага щом Луната се събуди...