На фокус: Премиерът продължава да се учи да се учи

Стресната, трогната и очарована научих разтърсващата новина, че Сергей Станишев бил много разтревожен днес.

Бил "изпълнен с тревога", защото не чул от опозицията ясна алтернатива, нищо смислено от дневния ред на страната.

После рапортува, успокоявайки /бел. авт. кого? себе си?/, че продължавал да се учи. "Учим се да управляваме ефективно европейските фондове, но това е процес, най-важното е, че имаме волята да се учим", фундаментално допълни той. А ние си отдъхнахме, научавайки, че все пак продължава да се учи да учи. Но, в същото време, ни хвърли безжалостно в тинята на умозрителното тълкуване "Кое е по-добре?".

А/ министър-председателят на България да продължава да се учи и в последната година от мандата си
Б/ същият да има воля да продължава да учи, за да се научи поне в края на управлението си
В/ премиерът на България да се е изучил преди да се изкачи на най-високото място, където грешките се стоварват като чук не върху него, а върху цял един народ
Г/ или пък недоучилият да се махне и да даде място на хора, които са учили повече от него и когато е трябвало.

Както се казва, достойно за похвала дело - "да се учим, да работим, да строим живота нов". Хвала, на "таквизи българи". Докато те обаче се учат да се учат и то на наш гръб, ние, трогнати, очарователно се натресохме в поредната криза и започнахме плавно и планомерно да изпадаме от борда. И от мечтата си за просперитет и свобода. Тук и сега.

На снимката: "Корабокрушение", Уилям Търнър, масло, 1805 г.