Винаги съм си мислила, че степента на свободата, в която живеем, е точно толкова голяма, колкото са хората, които стават от масата със салатката и ракийката, над които псуват лошото правителство, и излизат навън, за да си я поискат от същото това лошо правителство. Да, само че вече 10 години наблюдавам точно обратния процес - все повече са онези на масата от онези на улицата, или поне пред урните.
Не крия, интересува ме много степента на търпимост и кой точно я предизвиква в нивата, в които съществува към даден момент. Това е важно от политическа и народопсихологическа гледна точка. Дали вина за високата обществена търпимост имат институциите, политиците, медиите? Или пък самите българи, парите в джоба им, колата в гаража им, децата в университета?
Парите в джоба, колата, нов апартамент, почивка - всички те имат универсалното свойство да накарат всекиго да затвори очи. Което изобщо не значи, че трябва да се лишаваме от тях. Даже напротив - трябва да се запитаме - ако ония не крадяха толкова, дали пък нямаше да мога да заведа на почивка и баба си, например.
Институциите, политиците, медиите - те имат универсалното свойство да накарат всекиго да отвори очи. Което изобщо не значи, че го правят. Даже напротив - част от тях изобщо не се интересуват от общо благо, а от това дали не могат да купят още един мерцедес и да го запишат на името на баба си, например.
Не мога да си кривя душата и ще го кажа - ние сме виновни всичко, което се случва в България - в миналото, сега и в бъдеще - да е такова, каквото е. И хич не ми се оправдавайте, че нищо не зависи от нас. Напротив, всичко зависи. Защото и хората на България, и институциите, и политиците, и медиите не са някакви извънземни, а живи българи.
И така, кръгът се затваря. Обществената търпимост към злоупотребите със свободата се увеличава и достига максимални стойности към днешна дата. Парадоксално е, уж всеки твърди, че е гражданин на България, а в същото време заявява, че няма гражданско общество в България. Интересно, това митично "гражданско общество" от марсианци ли да се направи? Ей, ама много ни бива да боравим с демократични термини, докато, бавно и полека, ни набутват от криза в криза! И от рекомунизация в рекомунизация! А ние, гузно боцваме салатка, гаврътваме поредния градус, надуваме чалга-канала и вадим от сто кладенеца вода, за да обясняваме на съседа, че това не ни засяга!
Повече за степента на търпимост виж тук - последното проучване на Гражданско сдружение „Видовден” и социологическа агенция „Естат”, в което се твърди, че 2/3 от българите мислят, че в страната няма работещо гражданско общество.
Въпросът е: Тези 2/3 кой очакват да го сформира?
Няма коментари:
Публикуване на коментар