Нещо като кошмар, нещо като видение, нещо като нищо

Днес новините, коя от коя по-разтърсващи, ме заливат и направо има реална опасност да ме удавят в своето безумно блато. Нещо като кошмар, нещо като видение, нещо като България, нещо като нищо.

Ставам и още преди да си измия очите, научавам, че след като на предишния си рожден ден стана звезда и бди отвисоко над нас, на новия си юбилей вече ще наднича и иззад ъгъла на мобилизационния резерв на Републиката. Кой ли? Е, как кой? Емел Етем е вече майор. Честито!

После, докато си мажа филията с ... мед и масло, попадам на продължаващата епична логорея между премиер и кмет. Днес се оплаква Борисов, утре - Станишев. И така - до безкрая. "Пътеводна светлина" ряпа да яде. Моля, другарко, пък те ми развалиха закуската!

Едва не разлях кафето, като подочух, че Чичовото сменя чичо си. В ЦСКА. "Титан"-ска битка между родственици. Уф, това трябваше да ми го сервират поне на обед, за "Да духам супата!" по-леко. Давай, Любо Пенев, ние сме с теб, оле-оле-оле...

Почти покрай ухото ми минава, миейки снощните мръсни чинии, че пак ще спрат газа. Много важно, аз и със студена вода мога да ги измия. Сещам се, обаче, че Путин все още не е влязъл в гримьорната, не е дошъл ТВ-екипът, който ще заснеме всемогъщата му ръка, която дърпа шалтера. На Европа, на света. Какво тук значи някаква си България? Този величав епос за силата и мощта на руската автокрация, не сме ли го гледали вече 65 г.? И какви са тези режисьори - едно и също въртят толкова време вече? Докато ми спрат газа и топлата вода, поне имам време да измия и чашите. А, бе, кой е пил снощи и защо от толкова различни чаши?

Направо загорих мандажата за обед, като ми преразказаха как някой си газов разбирач, бивш шеф на "Булгаргаз", отново се е из..казал. И ни е напомнил, /ако още не сте разбрали/, че за всичко е виновен Костов. Явно тая песен се поизтърка и решиха да внесат нови свежи моменти. Направо улучиха Джеймс Бонд в сърцето. Костов е гранде агентът на агентите. Браво, Васко! Браво, Филипов! И на Костов - браво! Това да прецакаш баш руските тайни служби направо си плаче за втора част, продължение на "От Русия с любов".

Смятам да замълча за миг, в знак на почит и преклонение, пред титаничното решение на СДС-София. Пред таквизе великани, аз, дребната мушица, рискувам да стъпча синьото цвете на себелюбието и да прекърша разкошния полет на мисълта. Реших, че трябва да им купя очила, но се чудя колко диоптъра им трябват, за да видят поне малко по-надалече от носа си. И пак споменават Костов. Не разбраха ли, че вече не се казва така? Бонд, Иван Бонд!

Не ми се продължава. Толкова много важни новини тресат родната България, че чак ми се отщя да пускам прахосмукачката. Набих кучето, ритнах котката, пратих сина си на курс по кормуване. И уплашено приседнах пред компютъра, без очила и без клавиатура, за да не наблъскам по нея нови простотии. Те, и без мен, са предостатъчни.

П.С. Не ме търсете по телефона да ми благодарите - батерията падна, временно съм извън обхват.