На фокус: Американецът Марк и нашенецът Мишо

Днес попаднах на материал във в. "Уолстрийт джърнъл", препечатан и в наши интернет-медии. Неволно ме накара да направя сравнение на написаното там с неща, с които съм се сблъскала. Марк е герой на "Уолстрийт джърнъл", а Мишо - мой. Той е реално съществуващ, макар да съм му приписала обобщени, но истински случки.

Американското издание започва така темата си: "За тези, които са изгубили работата си и са се отчаяли да намерят нова по специалността си, като са готови да станат сервитьори или касиери, има лоша новина: и там няма работа.". Вестникът разказва за съдбата на младия графичен дизейнер Марк Хол, който е останал без работата си, която му е носила 12 долара на час.

Марк се опитал да си намери работа в голям магазин за битова техника и електроника като продавач-консултант, но и там свободните работни места са били запълнени. "Вече съм съгласен на каквато и да е", казва безработният пред изданието.

Миналата година наш Мишо пък беше на върха на живота си - стана строител по безчетните строежи в родината и вземаше минимум 70 лв. и максимум 100 лв. надница на ден като майстор и минимум 45 лв. - като работник. Изправи косите на инвеститора, който строеше за собствена сметка, но това е положението - който за каквото учил, т.е. неучил. Онези с две висши просто гледаха опулено и не можеха да повярват на пачките, които взема Мишо.

Преди това работеше в производството. В крак с тенденциите, спретна миналата година стачка с искане за по-високи заплати. Работодателят клекна, щото поръчките го притискаха. През лятото обаче Мишо заряза производството, защото на Златните търсеха сезонно доста персонал и заплатите бяха също така сезонно зашеметяващи. Изправи косите на работодателя си, който в разгара на кампания трябваше да търси нови работници - поръчките валяха, смените не можеха да се стиковат. Работодателят пусна обяви и пак му се изправиха косите - новите работници искаха кола да ги взема и връща от и до дома им, да им се осигурява храна и други подобни екстри.

Преди няколко години Мишо беше безработен и на мой въпрос защо не почне някъде - все се намира каква да е работа - той ми отвърна "Айде, бе, ще им работя за 500 лв.".

Схващате ли разликата? Трудно е!? Защото, по принцип, всеки се идентифицира с жертвата - за едни тя е работникът, за други - работодателят. Има риск да не бъда разбрана добре, затова ще спра.

Само ще кажа - научно, както се казва, е доказано, че безработица под 4% и над 7% са нездравословни за икономиката, на която и да е страна. Когато е под 4% - Мишо си прави каквото иска, прави стачки, иска да го вози служебна кола, напуска, когато реши, липсва конкуренция на трудовия пазар, на Мишо изобщо не му пука дали е квалифициран или не, спада качеството и производителността на труда.

Когато пък започне да става над 7-8% - Мишо не иска да работи, за разлика от Марк, за 500 лв., намалява потребителското търсене, спада производството, в резултат на това излизат още нови безработни, потребителското търсене върви надолу още повече, продължава спадът и в производството, на Мишо му се налага, но не прави нищо, за да инвестира в своята квалификация, за да пребори конкуренцията за място с начална заплата 600 лв. И когато Мишо най-накрая се съгласи да работи за 500 лв., се оказва, че дори и тези работни места са заети. Той става трайно безработен и ... намразва целия свят.

/Бел. авт. През февруари 2009 г. безработицата в САЩ е скочила до 8,1%. У нас през същия месец на т.г. е 6,68%. През лятото на 2008 г. във Варна безработицата е 1,79% /!/, през ноември 2008 г. в България е отчетена 5, 85%/