Шест малки неща, които ме правят щастлива

Не, Комита, не съм забравила за поканата да подредя тук, на тезгяха, пред всички, онези странни, сладки мъници, които бръмчат само в моята глава и точно затова някои от тях са невидими за околните::))

И така.

1. Просто, забравете всяка идея, че няма да започна с моя Prince of Persia, котарака ми Джейсън, на галено Джеси. Който ме познава, знае за какво иде реч. Което пък довлече, според мен почти незаслужено, новото име на Джесинката. Семейството, след дълги наблюдения върху моето отношение към тази малка, пухкава, бяла твар, написа цяла бла-бла дисертация и отсече - новото име на котарака е, моля ви се, Намаминглезанчо. А, бе, пълни глупости, ако питате мен, но, да, те просто ревнуват. Чуйте какво ми спретна моят син един ден, след като с все по-нарастващ ужас безуспешно търсих котето из целия апартамент /на 6-я етаж/, тъй като осъзнах, че отдавна не се е мяркал пред очите ми. Влязох при сина ми и съвсем тревожно го попитах виждал ли е Джесо, на което той, без да се обърне дори или да спре да джитка в нета, отвърна: "Да, преди малко мина оттук, каза, че не може да живее повече с теб, и скочи през терасата!". Трябваше ми пълна минута, за да затворя устата си....


2. Да лежа/седя в шезлонг и да съзерцавам водата или планината отсреща ми. Мога да го правя цял ден, без да ми омръзне. От малка точно тогава фантазирам най-добре. Редила съм беззвучни диалози между мен и някой принц от приказките, който страшно много иска да се оженим, минавам през история за шпиони, ала Бонд, Джеймс Бонд, и моя милост, Хари, Мата Хари, и стигам до синия екран, където се подвизава новата, но вече бяла, Опра Уинфри с моите инициали. Когато съм с мохито в ръка, фантазиите ми стават леко по-...други...

3. Да пътуваме с колата цялото семейство плюс менажерията - куче и котка. Не мога да ви опиша какви диалози, реплики и монолози се побират в отеснялото изведнъж купе. "Криси, свали си краката от сестра си", "Галена, престани да дразниш брат си и му направи място за възглавницата", "Писане /кодово име за мъжа ми/, защо караш като на световно по мотоциклетизъм", "А, бе, тоя в отсрещното платно как кара, бе, баси, подай ми, моля ти се, мегафона да му кажа нещо", "Писко /това съм аз, закодирано/, виж го този как кара, защо не му правиш забележка, еее, ще заспя на волана!", "Джуди, не ми ближи ухото", "Джуди, това отпред е шофьор и не може да те почеше точно сега!", "Джеси, не ме гъделичкай, излез изпод седалката ми", "Не се казва КаПЧичан, а Каспичан", "Деца, спокойно, горе в планината ще има сняг за ски, Писане, ще има ли сняг за ски горе в планината?", "Е, тоя що не си пусне фаровете сега, сигурно го е страх, че ще му изгори крушката?", "Ха, децата заспаха, хайде да пеем", и прочие простотии...

4. Мирисът на хартия. Обожавам мириса на топчето офис хартия, на току-що отпечатан вестник, на прясно доставената ми нова книга, на купеното сега списание. Малък навик ми е да подписвам и да отбелязвам датата на всяка нова книга. И както се досещате, безумно се дърпам, когато някой ми поиска временно някоя от книгите ми. Направо им се чудя - ако искам да прочета някоя книга, няма да ме свърти на едно място, докато не си я купя и не я притежавам, да си я имам тук, при мен, завинаги.

5. Малките листчета, които сама изрязвам дори, ако ми е свършило кубчето. У дома навсякъде е осеяно с такива листчета, набутани са по джобове, чанти, чекмеджета, бюра и където още се сетите. Не че ги ползвам всичките, но... Близките ми са предупредени, че такова листче не трябва, с риск за живота, да се изхвърля, мачка, подритва или пали, дори да им пречи или пък да е паднало на пода. На тях записвам всичко, което ми хрумне в момента, щото просто веднага го забравям, поглъщайки следващото впечатление от ежедневието изобщо или от новините по света и у нас, както и поредната хрумка, която те предизвикват.

6. Да се смея. На вицове, на смешни истории, на всяка глупост, изръсена от мастит политикан, футболяга, певачка или поредното псевдоинтелектуално недоразумение на природата човешка, на детски бръщолевения, на изчанчени ситуации, в които самата себе си натрисам - на всичко, в което има дори и малко зрънце хумор и забава. Ето и сега е повод да го направя - хахахха..., щото най-сетне приключих.

P. S. 6+. Ако съм ви накарала поне да се усмихнете, значи се е случило още едно мое, любимо, малко нещо! ::))

А сега да видим кой ще разкаже за своите малки дивотийки? Вие - Мария, Веселина, Пламен, Тодор, Дениса и Джаки.