* * *

Уморих се,
уморих се,
срежете ги –
тези проклети
и жалки емоции.
Сварете ги
жадно,
без страх,
във казана
на страшната
вечност.

Нахранете ги
бързо,
без свян –
тези диви
и стенещи кучета.
Потулете ги
с цвете,
повторете на глас –
аз не искам,
не искам
да бъда твой грях.

Уморих се,
уморих се,
изтлях.
Вдигнете ги –
новите истини.
Развейте
косите,
наплетено
вплетени,
разгадайте
послесмъртния бяс.

Повторете,
разбъркайте,
спрете.
Добавете
със щипката прах.
Опитайте,
пийте...
... и ето –
отново
се върнах
сред вас...