Дивото ме зове!

Напускам града!

Тръгвам към скалите край морето!
Гората е благосклонна и милостиво е израсла край брега.
Там жегата е друга! Въздухът е друг! Светлините са други!
Можеш да надушиш звуците на земята! И на всички нейни твари!
Можеш да докоснеш мириса на живота! И на всички негови кръговрати!
Там откриваш очакваното морско-синьо и горско-зелено удивление!
Удивлението от срещата с онзи, толкова пъти сънуван релеф, нагънал емоционалните граници между ежедневието, бягството от него и непостижимото мечтание отвъд него!

Напускам града!
Дивото ме зове!