* * *

Сега ли,
вчера ли,
нямам представа,
полази ме
вечната глупост.
Неземна,
безмерна,
съблече ме
ординерната,
смешната
лудост.

Презряна
призна:
"Безкрайни са
и студът,
и жарта,
и небесната
плътност.
Трепери,
о, ти, малка жена,
безпомощна
в своята същност."

През безумната,
вечна
съблазън,
погалих
студеното рамо,
целунах
проклетите,
плътните устни
и бавно
разпаднах се
в сладост.

Безумно,
безлюбно,
безстрастно,
прогледнах
и нещо се скърши -
в очите,
в ръцете,
в нозете,
в душата
и в нейната
външност.

Завинаги
нещо остана -
безкрайно,
далечно,
неземно...
Опасно
и бясно,
и сластно,
стопих се
в безбрежната
нежност.