* * *

Кому ли е нужна тази лъжа?
Кому е потребна моята роля?
Чий ешафод издигнахте днес?
Чия е вината за тъмната лудост?

Питаш ли, а, как я прекрачих –
Великата моя Стена на света?
Хааа, оказа се толкова лесно!
Сега се дивя и не чувствам вина.

Жена и делфин, и път без надежда
влачат в прахта палачите бесни.
Кой ли отсече дървото пред нас?
Кой ли откърши плода недорасъл?

Кому и защо ли бе тази илюзия -
море без вълна, сън без легло?
Преминах я трудно – вземи си я бързо!
Ешафодът е вечен, аз така си вървя ...