Off-road, Кире, off

Веднага щом изпихме кафето си в този невероятен ден, решихме да прескочим до ранчото, за да си набера малки, сладки кокиченца. Само миг ни отне решението да тръгнем с най-старата кола - учудващо държащо се още в движение над 20-годишно пежо. Метнах за всеки случай и каската от мотора на задната седалка.

В началото на разходката ми се случи изумителен off-road. Невероятно. Очарователно. Недостижимо. Божествено. Идете. Пробвайте. Особено по крайезерния път. Супер изживяване е. Дори мощни джипове се затрудняваха. Сложих си каската и затворих очи, докато се разминавахме с една цистерна на "Лукойл", застрашително килната над бедното пежо. Размина ни се и с един чудовищен ТИР. Ооооо, толкова адреналин не се е разливал по тялото ми от сто години насам.

Няма да изброявам всички камиони и автомобили в нещастната колона, която правеше геройски осморки на по две колела. Нито ще ви занимавам със стържещите и чукащи, и тракащи звуци, които ехтяха над езерото. Но не мога да не споделя невероятното си откритие. Крайезерният път бе изцяло ремонтиран преди почти две години, по предизборно време, за третия мандат на кмета.

Сега ... прилича на лунен пейзаж. Сигурна съм, благодарение на най-новото откритие на варненските, любими на кмета, пътно-поддържащи фирми, с които общината има дъъъъълги договори, почти до Второ пришествие. Та, тези симпатяги върху едрите камъни са ливнали някаква тънка замазка, най-вероятно забъркана от разтопен стар асфалт и мистериозно спойващо вещество. Невероятно хитро. Просто приказка...

... На ранчото си набрах кокичета, порадвах се на напъпилите нарциси, Дорман разлая кучетата от цялата околност, попекох се на слънце и, хайде, обратно.

В края на разходката пак беше офффффф. Този път избрахме друг маршрут. Не е истина - толкова жива не съм се чувствала никога. Искам паааак!

Затова не мога да не отдам огромната си благодарност към виновника за първото и последното от изброените преживявания в този днешен, невероятен, така рекордно топъл и слънчев ден. Всичко дължим на нашия любим кмет - Кирето Йорданов. Благодаря ти, Кире, еваллата. Да живейш!

Off-road-ът е невероятен шанс да те споменавам в мислите си, докато най-накрая не организираш поне едно световно, например. За олимпиади трябва още малко напън и сериозно обмисляне на замазките. Може и да ги слеем. Олимпиадите. М'чи Варна от тази година е не само най-добрият морски, но вече и зимен курорт.

Някои твърдят, че вече развиваш и лунен туризъм. Заради кратерите. Но аз мисля, че още трябва да поработиш в тази посока, любими Кире. Тези дупки все още не са достатъчни, за да се назовем "Лунната столица на България". Но има надежда! След някой и друг твой мандат...

Ноооо, сега-засега, истината е в оф-роуда, Кире, в твоя оff-road, оff, off, off...

Снимка на Борислав Колев от Facebook-групата "Ела във Варна - разбий си колата!!!" Тези дупки, обаче, са твърде щадящи, за да илюстрират крайезерния път, по който днес оф-роудирах.
Още снимки тук - във Facebook-групата "Лунен туризъм във Варна - градът с най-много кратери по улиците"