* * *

Пак заваля,
когато ме нямаше.
Някой хлопна врата
и забрави чадъра си.

Стъкълцата наречени
замете под прага.
Времето спря и
прескочи през пътя ми.

Някой пи от вода,
от лани заблатена.
Паяжина в ъгъла
оплете в просъница.

Тази гъста мъгла
разкаля ми стъпките.
Някой брал е цветя
и сушил ги е в скута си.

Сред прахта на чадъра
някой хлопна врата.
Когато ме нямаше,
пак заваля.