Защо потъва бизнесът на Варна?*

Колбаси – от Враца,Благоевград
Мляко – от София
Сирене – от Стара Загора
Бира – от Пловдив, Шумен
Вино – от Бургас, Ямбол...
Безалкохолни – от Търговище, Пазарджик
Хляб – от Добрич...
..................
Строителни фирми – фалирали
Съпътстващи строителството бизнеси /дограми, облицовки, материали, бои/ – фалирали
Малки магазинчета – фалирали
Производители на лимонади, хляб, сладолед, оцет, олио – фалирали
Заводи за вино, бира, мляко - затворени
Летището – изостава от бургаското
Пристанището - празно, след бургаското
Корабостроенето – ръст в Русе (речното корабостроене), кретане на варненското
Месопреработвателната “Дона” – фалирала
Хранителен комбинат “Ани” - обявен за продан с изпълнително дело...
..............

Не се чудете! Това е: Варна се изхранва от всеки друг, но не и от местен бизнес! Във Варна се продават стоки от всички краища на България, но не и местни! Не се чудете! Фалитите или изпреварването на варненски фирми вече е почти закон. Варна запада, малкият и среден бизнес едва оцеляват, а на въпрос: “Посочете ми няколко известни бизнеса в града?” всеки варненец забива в мъчително чудене какво да изброи, освен няколкото супер мола, супер маркети и супер трибуквена групировка.

Факт: тук освен традиционният туризъм, който продължава да съществува не заради друго, а заради благословеното си географско положение, което не може да изличи дори и най-малоумният управник, друго във Варна не вирее. Можем да добавим и транспорта и търговията като отрасли, но те пак са свързани с горния факт.

Защо в този втори по големина пазар на България (нищо, че е трети по неселение) няма други бизнеси?

Защо няма хранителна промишленост, която да обслужва града и туристите? Защо трябва да се доставят всички належащи за живота и туристите стоки от всички други краища на България, но не и от местни производители? Защо варненци трябва да купуват и консумират стоки и храни, които, за да достигнат до него вече са оскъпени най-малкото с транспортните разходи? Защо умен и предприемчив варненец не е в състояние да заеме такава очевидна бизнес ниша? Защо той не може да бъде на местния пазар при положение, че ще предложи стока, която няма да пътува между 400 и 500 км, което се отразява на крайната цена? Защо Варна няма изявен и запомнящ се бизнес? Защо замира малкият и среден бизнес, стартирал така обнадеждаващо? Защо няма чужди инвестиции в нефинансовия сектор в този уж най-добър за живеене град?

Нали не мислите, че това е, защото варненецът е мързелив, глупав, непредприемчив и без капка бизнес нюх? Не, разбира се! А защото, казано накратко, такива са условията, които се предоставят от държавата и общината!

Факт! Тези условия са толкова “добри”, че вече никой не смее да инвестира личните си средства, а все още съществуващите оцеляват въпреки тоталната съпротива и незаинтересованост от страна на местната управа и администрация.

Разрушаването на бизнес средата и невъзможността дори и най-предприемчивите да пробват бизнес тук е просто очевиден факт, белязал 12 годишното управление на Кирил Йорданов. Вплетено и вторачено в исканията на няколко икономически играчи, то просто пренебрежително и високомерно подминава всеки опит за частна инициатива извън котерийните мераци. Зер, Митко мандраджията, Сашо лимонададжията, Данчо колбасарят, Петьо хлебарят, Иван баничарят, Тошко сладоледаджията, Георги семейният хотелиер и Кольо ресторантьорът колко пари могат да отделят, за да напълнят административната паст, която като цербер стои на входа и изхода на всяко частно начинание във Варна? Колко? 1000 лв? Ха, колко пренебрежимо малко в сравнение с големите “приятели”, чиито ръкостискания се умножават поне по 100 плюс снимка с първи копки върху общински земи, от които за спомен остават само кухо дрънчащите жълти, червени или пембени каски...

Пълната безхаберност на местното управление успя да срути само за 12 г. предприемчивостта във Варна.

За Кирил Йорданов и сие няма никакво значение, че до 80% от Брутния вътрешен продукт в западните страни се пада на малкия и среден бизнес. За Кирил Йорданов и сие няма никакво значение, че богати граждани означава богата община, а респективно, богата държава. За Кирил Йорданов и сие няма никакво значение, че за 10 г. от последното преброяване до сегашното Варна не успя да изпълни очакванията да стане втори по население град в България, каквито бяха всички предпоставки. Защото миграцията е сигурен знак за просперитет на едно място! Толкова сигурен, колкото е сигурно, че устремът на частната предприемчивост беше стопиран и замря през последните три мандата на управление. Толкова сигурен, колкото фактът, че Варна се пролетаризира, вместо да процъфтява чрез самостоятелни индивиди, влагащи труд и средства в своето и на града благополучие.

Няма как да отминем фактите, че Варна, според изследване на Института за пазарна икономика, е на 10 място в класацията за местните условия за правене на бизнес. Преди нас са Габрово, Русе, Сливен, София област, Враца, Добрич, Бургас, Монтана и Стара Загора! Градът ни е в челната шестица в класацията за общините с най-високи местни данъци. Варна е двадесета от 28-те областни центрове по степен на електронно управление и предоставяне на административни услуги на “едно гише”. По индикатора “Издаване на разрешителни за строеж” претендиращата да е морска столица е на срамното последно място с уникалните НАД 150 дни! За сравнение, средната продължителност на процедурата за страната е 51 дни, в София област е 21! Изследването показва, че според 100% от анкетираните варненци администрацията е “прекалено тромава”! Пак на последните места (е, предпоследно /!/ този път) е Варна по индикатора “Регистри на собствеността”, който измерва усилията на местната администрация за поддържането на пълни и лесно достъпни имотен регистър, регистър на общинското имущество и регистър на разпоредителните сделки с имоти. По “Възприятие за корупция” Варна е в “златната среда” – 14-а от 28-те областни центрове.

Няма как да подминем и данните, че имаме най-многобройната администрация в България на глава от населението. На всичкото отгоря варненските чиновници вече ще влязат в неофициалните класации и като администрацията, настанена в най-скъпите имоти – припомнете си новата сграда на кметство “Одесос” и 6-те милиона лева, които Кирил Йорданов ще плати на един мол, за да настани там кметство “Младост”.

Няма как да пренебрегнем и че, за да построи един бизнесмен цеха си, ще го мотат над година и половина само за разрешително за строеж, да не изброяваме останалите институции, през които трябва да премине. Не без “следа”, разбира се. Няма как да не споменем, че по показател средна работна заплата през юни 2011 г. по данни на Националния статистически институт Варна се нарежда едва пета (!) след София-град, Стара Загора, Враца и София-област. Няма как да не се замислим над факта, че през миналата година във Варна (заедно със София) са регистрирани най-много фалити, които само за първото тримесечие на 2010 г. са надвишили откритите във Варненския окръжен съд процедури по несъстоятелност за цялата 2009 г.

Към тъжната статистика можем да прибавим и националните данни, че доходите на българите

са основно от работна заплата и пенсии, което е изключителен шамар за визията, че в България пазарната икономика работи, а малкият и средният бизнес са гръбнакът й. Тези данни по-сокоро сочат тяхното западане, а не развитие. Тук трябва да споменем и изследването на структурата на доходите по форма на собственост – че в България по-високите заплати са в обществения, а не в частния сектор. Да припомняме ли, че преди време, в разгара на кризата у нас, единствено едрият бизнес, който е монополизирал всяка област в бизнеса, единствени обявиха растеж?! И май не ни остава нищо друго, освен да обявим на висок глас, че в България всички се кълнат преди избори в името на малкия и средния бизнес, а когато спечелят първото нещо, което забравят, са именно те. А второто, което става, е милата родна картинка как новите управници хищно се оглеждат за телефонния номер на най-близкия до града им монопол или олигархия!

Тази порочна управленска линия не може да доведе в перспектива до нищо друго, освен до пълното пролетаризиране на населението и оттам до закрепването на олигархичните кланове. Защото така е по-удобно за всяка власт. Вредно и пусто е там, където самоосигуряващите се и печелещите от собствен бизнес изчезват като старите мохикани, а населението има единствената перспектива да се превърне в сомалийски пирати – да отвлича монополистите срещу откуп, за да се изхранва...

Управлението на ГЕРБ, което припозна червения Кирил Йорданов за свой кандидат, бавно и сигурно се е отправило и ни натиква и нас натам, накъдето приятно пребивават и живуркат васали и крепостни. Строежите на магистрали е нещо много хубаво, но то не трябва да става за сметка на тоталното загърбване на местния бизнес. Магистралите сами по себе си са празни пространства. Те са вторични предпоставки за съществуването на бизнес оживлението и богатството на едно общество. Защото построени, но с изтребен български бизнес, те ще “превозват”единствено камионите с холандски лалета, сега стопирани на румънските граници, швейцарски сирена, немски хладилници, италиански макорони. Но не и български стоки! Защото тях просто няма да ги има...

Мълчаливо и неусетно почти, пред погледа на всички, се затриват бизнеси, увеличават се безработните, хората обедняват. Неспособността да се поставят и изпълнят приоритетите вреди на държава, община. Нежеланието да се погледне по-далеко от собственото охолство на кмет и неговата котерия е печална перспектива, която се стоварва не върху техния, а върху нашия начин на живот. Факт!

*Публикувано във в-к "Седем"