“Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране. Не е възможно! Властта е в моите ръце... В мен е концентрирана властта, не е във вашия депутат, искам да го знаете това.”
Това безпаметно нахалство отприщи част от заспалото българско общество и то масово отиде до урните на 5 юли 2009 г. и смени Тройната коалиция, като даде повече от очакваното гласове за ГЕРБ.
Сега чуйте и това:
"Сумата ли ви се вижда голяма, или какво? За две седмици ще бъдат изразходвани! Така напишете, цитирайте ме точно! Какъв е упрекът ви?"
Това са думи на кмета на Варна Кирил Йорданов от 28 юли 2011 г., с които той се сопна на журналисти, които му зададоха въпрос за целесъобразността на обявената от него, само три месеца преди изборите за местна власт, обществена поръчка за нов, пореден ремонт на варненските улици на стойност 190 милиона лева без ДДС (или 228 милиона лева с данъка). Досега Йорданов е изхарчил 900 милиона лева за същото, като 45% от тази сума, според запознати, е от банкови кредити. Като се прибавят и лихвите, които ще плащат варненци дълго време след него, сумата набъбва доста над 1 милиард! На този фон гневът му за някакви си 190 милиона лева, които той е решил да раздаде и които ще бъдат изхарчени за две седмици (!), изглежда по догановски назидателен и точно толкова огледално справедлив...
Сега Кирил Йорданов е кандидат за кмет на ГЕРБ. Същата тази партийна групировка, която спечели парламентарните избори с неочаквано по-висок резултат от прогнозирания, именно след безцеремонната изцепка на Доган. А думите на несменяемия вече 12 години кмет на Варна, изречени на пресконференцията, просто едно към едно копират безсрамността и порочността на изреченото две години по-рано. Приликата е просто поразителна - изказано с други думи е кой разпределя порциите във Варна, които се харчат за нула време и без да подлежат на коментар и обяснение пред никого!
Какво е това?
Повторение, фарс, порочност, истина, нахалство, високомерие, арогантност, безпардонност, безпаметност, бездънност, безразличие, безсрамност? Какво? Всичко накуп? Всичко онова, което да изуми публиката, наречена български, респективно варненски, граждани, които тихо да се свлекат под юрганите, обръщайки гръб на живота си, на себеуважението си? Какво?
Откровено желание да се наложи безсилие и страх, заковаващи на властовите им позиции разпищолили се персони, за които управлението на една държава или град е разпределяне на порции и обществени поръчки? Наглост, която високомерно се пули в обектива пред смаяния поглед на смачканата, неудовлетворена, бедна и, точно заради това, безкрайно удобна за нея електорална единица? Какво?
Да ни би пък да е сигнал към израслото в тази безподобна, изкривена обществено-преходна ситуация поколение, на което се казва, че всичко може да се купи – една държава, един град? Да не би пък да е тъжната действителност в България и във Варна, че няма идеи, няма ценности, няма традиции, няма ляво, няма дясно – има само пари, пари, пари и власт?
Дали пък не е порочно насаждан модел за подражание, в който важното е да си бил на рожден ден на Кирил Йорданов, примерно, и това да е достатъчно, за да смениш ей така, с лека ръка, дясното с лявото, както направи във Варна сегашният ни премиер? Или както стори и кметът на Варна – за 20 г. 5 пъти да заспива ту като ляв, ту като десен и 5 пъти да се събужда аха като десен, аха като ляв (поредността май вече няма значение)?
Дали пък освен пари, тук няма и криворазбрана цивилизация, пардон, его на един български министър-председател и на неговия МВР-копиеносец, които по не съвсем донкихотовски начин се присламчват към разни дълго порили и разоравали браздите на местната власт и, по-важното, на нейните ресурси? Пък в края на изборния маратон по съвсем не мачовски, но със сигурност тъпоумно дълбокомислен начин да се похвалят пред целокупния сащисан народ как били спечелили? Какво? С кого? Защо?
Дали пък целенасочено не ни блъскат да прекрачим вододела между модела на руско-китайската олигархичност и този на демократичната държава? Само се замислете: Бойко Борисов поставя за кандидат за президент Росен Плевнелиев с уговорката, че след 5 години президент ще е той самият и дали това печално не напомня руския вариант на властовата игричка “Путин-Медведев”? Или пък да се огледаме тук, във Варна, където изборът, който се насажда на варненци е “Кирил Йорданов или Кирил Йорданов”? Не случайно самите съпартийци на Борисов във Варна останаха изцъклено ошашавени след издигането за техен кандидат на лицето, олицетворяващо статуквото на затъващата Варна, срещу което те уж се бореха!?
И така до безкрайност ли ще е?.. Ясно е, че те сами няма да се спрат! Въпросът е:
Има ли кой да ги спре?
Или по-точно - иска ли някой да ги спре? Иска ли някой да върне нормалността в политиката в България и, в частност, във Варна? Ако има, то няма друг начин, освен на избори, които сега отново са пред вратата ни в очакване да изпълнят демократичната си роля. Каквато друга, по-хубава, все още не е измислена. Затова са и важни тези избори. И малко по-различни.
Те са шанс да се отърсим тук, във Варна, от властващите 12 години вече страх, мерзост, пари и откровен инат, като, например, тропане с крака и сърдене на журналистически въпроси.
Те са шанс да се върнем към основополагащите принципи на индивидуалната морална отговорност, като така зачеркнем твърде удобната за оядените от власт колективна, наричана от някои наблюдатели директно корпоративна отговорност.
Те са шанс да спасим младото поколение, израсло в този период, от порочната имитативна възможност за възпроизводство на политическото партизанство и номадство като основен маниер за постигане на добър живот тук и сега.
Те са шанс да реабилитираме състезанието на идеи и ценности като движещ мотив за просперитет на един човек, една общност, един град, една държава.
Те са шанс най-сетне да разкодираме и изхвърлим от политиката тези извънсистемни явления, каквито са набързо събраните уж партии, обслужващи лични или котерийни интереси. Такива вече на два пъти ни се случиха – през 2001 г. и през 2009 г. Крайно време е да разпознаваме политическите инженерни проекти, създадени в точно определен момент за точно определени цели, чиито скрити замисли или несъстоятелни лидери блесват точно две години след изборните си победи и които, да, най-накрая изхвърляме, но това ни коства най-малкото 4 години от отредения ни живот.
Те са шанс да напомним, че моралът в икономиката, колкото и да е странно за някои, се измерва със степента на развитие на конкуренцията и свободата за нея. Които са, паракселанс, противоположност на монополното, корпоративно, колективистично развитие на една държава, град, общност, човек.
Те са шанс да сменим модела, който властва в момента във Варна и който полека-лека неудържимо ни влече към криза, подобна на световната, тъй като харектеристиките им са еднакви, само мащабите са различни. А те са: неразумно харчене на де що обществен ресурс се е натрупал за неизгодни и неефективни дейности, извършвани единствено и само от приближени кръгове, задлъжнялост към банки и изпълнители, нарастваща и все по-охолна администрация.
Най-накрая, те са шанс да не допуснем да се превърнем в бананова държава или град, заради всички по-горни причини, към което сме се устремили бавно и уверено, попадайки в мрежата на популистични изказвания, инерция и неспособност да преодолеем безцеремонните и безсрамни отпечатъци на посткомунистическия отрязък на времето, в което имаме проклятието да живеем.
*Публикувано във в-к "Седем"
много интересен блог, с нетъпрение очакваме нови актуални публикации, поздрави и до скоро
ОтговорИзтриване