***

Когато е някак си тихо
и в червено прелива
дворният храст.
Когато е някак си топло,
и в жълто се ражда
последният плод.
Когато е някак си мокро
и под кафяво листо
дреме капчукът.
Събувам ги, тях,

летните чехли,
и боса вървя по игли -
малки стръкчета суха трева

драскат спомена ланшен.
Малки локви, малки слънца

оглеждат се в нея,

търсят я, искат я - 

тя, есента...