Прощално-пушаческа

Еееех... Не ме търсете, приятели. Не ме канете на рожденните си дни. Няма да дойда. Няма да пея вече караоке. Няма да разказвам смешки. Не заслужавам вниманието ви. Нито съжалението, нито подкрепата ви. Край. Свърши се.
Аз съм гадна пушачка.
Не мога да ходя по кръчми. В нито една.
Ще си пуша кротко в къщи.
Сама. Котаракът ще ближе милостиво сълзите ми. Кучето ще ги улавя с подскок още във въздуха - преди да капнат върху мръсния пепелник.
Ще съм с вас само духом.
Подсмърк.
Подсмърк.
Пуууффф, паааафф, подсмърк. Пфууууу.

Докато се опитвате да се веселите без мен, ще попържам.
Когото се сетите и не се сетите.
Никотинът бил вреден. Знам.

Блазе им на тези, дето плющят свински пържоли, мазни ребърца и лоени хапки напълно легално. Трупат убийствен холестерол. Дебелеят като за световно. Едвам дишат от тлъстини. Кръвната захар им сервира за десерт диабет. Поръсен с индийско орехче, бавно и полека, на порции. Но никой не се сеща да им запре кръчмите със свинско, пържено, тестяно, сладко и прочие вредни вещества и храни. Бъдещите им деца, в чието здраве уж се кълнат и приемат глупави закони, ще правят след време същото с не по-малък плам и шиш на жар. Ефектът ще е невероятен - направо ще се търкалят по мраморите на непушаческите пуритански бистра, що да се морят да вървят.

Блазе им на тези, дето нямат ресторанти. Питах онези, дето имат. Знаете ли какво ми казаха – кръчмите за непушачи не се пълнят. Ще фалират.

Блазе им на тези, дето са малцинство. Специален закон им въведоха. Сегрегираха от раз мнозинството. Както навремето американците. В един момент са се питали кой е по-голям сегрегат – чернокожите или белите. Щото задължили белите неотменно да приемат чернокожи в училищата си. Докато обратното не важало – училищата за чернокожи били само за чернокожи.

Блазе им на тези, които нямат малко повече въображение да предложат някакви варианти, за да не изпаднем аз и другите гадняри като мен в изолация. Например, чрез малко по-гъвкав подход, чрез икономически мерки да зачетат правата и на лошите /пушачи/ и на добрите /непушачи/. Ето един вариант.

Вместо сега приетата тотална забрана за пушене във всички, без изключение, заведения, ресторантьорите да са задължени да откриват или кръчма само за пушачи, или само за непушачи. Да са принудени законово, ако искат и двете, да обособят две напълно самостоятелни зали. Без право на отказ се въвежда мощна аспирационна и вентилационна системи във всички зали. На едните да им продухва дима, на другите – самодоволството от победата. Това на майтап. Сериозно сега.

За да има икономически ефект, както за собствениците на заведения, така и за добре ухаещите, единствено и само на парфюм, юпита да се въведе отстъпка от 10 процента за последните. Пушачите пак ще бъдат наказани заради вредния си порок като им се набие пък 15 процента надценка. Така ще плащат част от сметката на непушачите, а кръчмарите с остатъка ще избият парите за допълнителния лукс, който им е разход - вентилационната система /дали е лукс е друг въпрос, или и сега трябва да е нещо абсолютно задължително/. А непушачите ще се чувстват пак привилигировани, но и ще спестят пари за още една вечеря в любимия си ресторант.

Толкова е просто. Ефектът засяга всички страни от всички страни. Икономически и здравословни. Не е ли така? Почти съм убедена, че този вариант не по-малко ще допринесе за увеличаване на масата на непушачите. По чисто пазарни причини.

Докато накрая, в един хубав ден ние, гадните пушачи, не изчезнем напълно. А бъдещите поколения току ще ни изкопават изпод някоя вкаменена, но запазена като по чудо караоке-кръчма, застинали с цигара в уста, с микрофон в ръка, заобиколени от компания, изпопадала под масите от смях заради поредния глупав, смешен и неизпълняван закон.