Котараците на статуквото

Някой, някога, някъде беше казал: “Котараците изяждат чайките, не ги учат да летят!”. Сетих се за този афоризъм, наблюдавайки предизборната кампания във Варна. И по-специално тримата най-видни представители на статуквото, които атакуват кметското място. Кирил Йорданов, Борислав Гуцанов и Веселин Марешки. Котараците. Които са дотолкова символ на досегашния модел на управление на общината, че даже забравят да изплюят перата на схрусканите чайки, докато се представят за алтернатива и ново начало.

Няма как досегашен кмет с 12 г. управление, бивш председател на общинския съвет и шеф на партията, която подкрепяше Йорданов 12 г., и общински съветник с 8 годишен стаж, представляващ незапомнен брой сменени партии, да са новото лице, което заслужава Варна. За да излезе от тресавището, в което те я набутаха. Няма как иронията в ситуацията да не бъде осъзната от всеки, който с чисто сърце и ум желае промяна на модела “Варна”. Моделът, на чиято софра котараците лъжеха чайките, че ще ги научат да летят.

За Кирил Йорданов, който с развращаващия си модел на управление катурна Варна от морска столица в подтичваща след бързоразвиващите се градове повлекана, тези избори трябва да са последните. Основният виновник за дереджето на варненци просто трябва да се прости с мераците за продължаване на агонията им. Уморен и изхабен кмет се сменя – не му се поднасят нови хоризонти, дори облечени в нова партийна премяна. Този път от ГЕРБ!

Позата на Борислав Гуцанов на жертва на безскруполността на Кирил Йорданов и ГЕРБ не го прави алтернатива на статуквото. Каквото и да си приказваме, БСП издигаше и подкрепяше Йорданов през всичките години. Те го направиха дори депутат. Те управляваха града заедно с него. Част от вината за безобразното изоставане на Варна е и тяхна.

Циркаджийските номера на Веселин Марешки, включително в общинския съвет, не могат да заличат заменките, които внасяше и оползотворяваше. Няма как да е алтернатива човек, който взриви като за последно общественото мнение в последните дни на местния парламент. С онази безобразна сделка за 16-те дка в Морската градина, в чиито рамки влиза и Логопедичната градина. Безсрамните новини тогава течаха като из ведро от вестници и други медии. Стигна се дотам прокуратурата да се самосезира заради публичните свидетелства на съветници за раздаването на едни 5000 лв. преди да мине сделката и още 15 000 лв. след това. Стигна се и до нови признания наскоро, пак от колеги на Марешки в общинския съвет, че са били подложени на неимоверен натиск да гласуват сделката за Морската.

Марешки, който безсрамно се кълне в името на болните и бедните, демонстрира богатството си единствено с цел да приложи котарашките си инстикти за лов на чайки. Безочливото записване на имена и телефони на хора, обяснявано срамежливо с набиране на застъпници, си е префинен метод за заобикаляне на закона. Когото пък управляващите от ГЕРБ някак странно не искат да защитят. Дали пък това не е сигурен знак за договорки между бизнесмена и тях?

Сигурно обаче е едно – да дойде кмет, спечелил изборите с купени гласове, е твърде рискован лукс за града. Защото подобни начинания са кухи в същността си. Защото зад една 50-левка стои 50-минутно забавление, неподплатено с обществено довeрие. И най-накрая, защото това е опасно заиграване с бездушен алъш-вериш, който с времето има всички основания да се превърне в луксозен риск. За Варна.

И така. Сценичната армия на статуквото денонощно упорства във вярата си, че точно те са промяната. Движи се умело по тънката кора на чувствата и желанията да се смени управлението на Варна. Надява се да не бъдат разпознати скритите зад маските очертания на хора, загубили обществените измерения на одобрение и ръководство. Експлоатира наивността и присъщата й неспособност да различава различните степени на политическото зло. Всячески се стреми да отклони погледа на варненци от кандидати, които не са участвали в техния пир – нито в общината, нито в общинския съвет. Разчита на политическия скептицизъм, за да лансира неубедителни аргументи, които само след година време ще се лепнат като запазена марка на един град, който макар и на морето, ще търси напразно чайките над него...