***
23
септември, 20:55 ч.
Уморена
съм. Преди час се върнах от работа. В семейната ми фирма. Пак направих 12-часов
работен ден. Аааа, не се оплаквам - съдба. Избрала съм си я. Или тя ме е
избрала. Не знам. Пък и вече е късно да се питам. Де юре, съм собственик. Де
факто, съм работник. Работник в строежа на най-важната материя на света -
малкия, семеен бизнес. Няма почивни дни - има поръчки. Няма Гърция - има
поръчки. Няма плаж - има поръчки.
23
септември, 20:59 ч.
Но думата
ми е, че от два дни насам се каня да ви пиша. Че съм кандидат за общински
съветник. Че съм в листата на местната коалиция “Реформатори и патриоти -
решението за Варна”. На 12-о място съм. Но съм уморена и ей го на, станало 21
ч. Класика - 12 часов работен ден.
23
септември, 21:12 ч.
Ясно ви е
- няма да се размине да не ви пиша. Съвсем пък са наясно тези, които ме
познават от 100 г. О, дори и тези, които следят профила ми във ФБ или блога ми
от 2009 г. насам. Е, това мога - това правя. Това обичам. И колкото и да съм
уморена, то е като наркотик - колкото повече бягаш от него, толкова повече те преследва.
Сори, че почвам така уморено-непатетично този дневник, който се пръква, заради
новата ситуация, в която се намирам от известно време - да съм кандидат за
Общинския съвет на Варна. Чета, че днес теглили жребия за номерата на
бюлетините. Тази, в която съм на 12-о място като кандидат, е с номер 24.
23
септември, 21:28 ч.
Хммм, 12
разгневени мъже и 12 разгневени жени са едно добро начало за бъдещето на Варна.
С бюлетина 24.
***
24
септември, 22:12 ч.
Неведнъж
съм писала и говорила за усилието. За усилието като двигател на човешкото
оцеляване като цивилизация, в цялост. И като основно политическо действие, в
частност. То е странно нещо. И в същото време - абсолютно банално. Въпреки че
някои дори не си дават сметка, че го правят, че съществува или че е безалтернативно
условие за вървежа напред. Понякога усилието минава като вятър. Понякога - като
буря. Минава като знака на съдбата. Разпокитва застоялия въздух. Проветрява
стаята. Дори и да не искаш. Скъсва пердетата на полуотворените прозорци. Перва
те по ухото, докато седиш, подпрял юмрук под брадичката. Умислен? Уплашен?
Неспособен да помръднеш от фотьойла? Вятърът от втурването му ошашява. И оставя
следа. Която е по презумция добра, добронамерена, в името на доброто. Това е то
- Усилието да променяме света около себе си...
***
25
септември, 22:39 ч.
Преди
време, когато бяхме още студенти с мъжа ми - той в Медицината, аз във ВИНС-а -
в нашите групи имаше дузина /б.а. 12 :)/ бургазлии. Заклевам се, те бяха горди
и особено щастливи, че учат и живеят във Варна. И години наред, когато се
събирахме на маса, след особено изморителните за годините и килограмите им
традиционни мачове, кръстени за благозвучие или за извинение, баскетбол за
ветерани, те винаги споменаваха този факт и тъжно клатеха глави над чашите. Е,
с годините и с всяка следваща среща започнаха да се появяват първо леки, а
после и твърде бързо набиращи сила намеци, пробождащи и без това разклатения ни
местен шовинизъм и гордост - че Варна запада. Тревожно усещахме, че това, което
става във Варна, не е добро, че затъва в загнил модел и че дори устойчивото
словосъчетание, превърнало се в клише: “Варна - перлата на българското
Черноморие”, безвъзвратно е станало история. Нямаше нужда да ни го казват, ние
го живеехме. Но накрая чухме и най-голямата обида - виц за нас. Ето какъв:
Тишина.
Всички спят. Изведнъж дълбоката нощ се раздира от вик. Бургазлия крещи насън.
Жена му го разтърсва, за да го изтръгне от съня, и бърше потта му:
- Миличък,
какво става, какво сънува?
- О, патенце, истински кошмар! Сънувах, че бургаският
кмет отишъл да става кмет на Варна, а варненският дошъл за наш!
Та,
така! Внимавайте какво си избирате за следващите 4 г. Предлагам да разменим
ролите на крещящите насън... :)
25
септември, 22:49 ч.
Да!
Предизборната борба започна. От днес. Утре откриваме кампанията в Зала 1 на
Фестивалния и конгресен център. Аз залагам на нов кмет, нови районни кметове и
нови лица в Общинския съвет. Номерът на коалицията “Реформатори и патриоти -
решението за Варна” е 24, а моята преференция - 12.
25
септември, 23:05 ч.
Сега
ви оставям, защото котаракът ми ме гледа пронизващо-изтънчено със зелените си
персийски очи и, преди да одобри каквото и да е друго ново мое занимание, иска
да яде :)
***
27
септември, 1:28 ч.
Никога
не съм се надявала на “институционална” помощ. И не съм и получавала. Нищо ново
под слънцето. Разчитам само на вас. Подкрепете ме, защото, както е тръгнало,
съвсем ще ни затрият нас, оцеляващите със собствени сили, средства и чест.
Едното име ни остана и лично аз ще го браня до последно. 24/12
Лека!
***
28
септември, 0:39 ч.
Да,
аз отдавна съм политически активна. От 90-а насам. Такива бяха времената, така
се сложиха нещата. Затова и сега съм кандидат за общински съветник. Какво ще
стане, ще решите вие. Но независимо от всичко, много ми се иска на тези, а и на
всички следващи избори, варненци да си възвърнат ВЗИСКАТЕЛНОСТТА. Към града,
към неговите управници, към неговото бъдеще. Без тази взискателност - малко
възрожденска, задължително традиционна за общества, живеeщи в богатство, и
много необходима за градове в упадък - ще си тъпчем на едно място, макар и
денонощно да ни убеждават как това не е така. А животът е кратък. Искаме тук и
сега да живеем не само прилично, а крайно време е и благополучно. Не, не е
наивност да се смята, че само със силата на своя глас и със силата на своята
взискателност могат да се променят нещата и светът около нас. Могат. Първата
крачка е да изпратят в управлението на града честни, свестни, умни, почтени и,
ако щете, просто готини хора. Крайно време е. А втората крачка е - да издигат
своята взискателност и да я превърнат в оръжието на справедливия си гняв всеки
път, когато не се изпълнява общественият договор, който сключват с избраниците
си.
***
29
септември, 23:33 ч.
И
понеже преди 25 г. стоях с широко отворени очи, пленена от очакването за
невероятните възможности, които вярвахме, че ще ни се случат най-накрая и на
нас, българите.
И
понеже 25 г. след това съм с широко изумени очи, натъжена от възможните
невероятности, които ни се случват.
И
понеже скачах по площадите и барикадите.
И
понеже не се отказвам, въпреки политическите недоразумения, които на всеки 4 г.
напират да погълнат всяка надежда и опит за нормалност.
И
понеже продължавам да настоявам за разумност и откритост.
И
понеже не приемам умните, макар и малцинство, да стоят в къщи, да клатят глава
заради случващото се около тях и да не положат своето лично усилие, за да го
променят.
И
понеже вярвам, че дори и уморена от видяното, чутото и проклетото, което имам като
дадено да преживея, ще го победя.
И
понеже съм очарована от смелостта на онези, които излизат в открита битка, за
да спечелят своето място под слънцето, а не ги посочва олигархичен гуру.
И
понеже съм убедена в дясното и синьото.
Се
кандидатирах за общински съветник.
24#12
***
30 септември, 21:46 ч.
Усмихни се с мен и гласувай!
Да обърнем нещата напред!
Светът не започва от тук, но може да спреш за малко, докато тичаш по дългия път към безкрая, и да ме подкрепиш!
24#12:)
(От https://www.facebook.com/vanyapanayotova)